Ботичели върху химическа тоалетна, помисли си малко засрамено Лангдън. Може би най-неелегантното място, на което е бил излаган художникът. Лангдън плъзна поглед надолу по десетте ями и закима развълнувано.
— Да! Тук има грешка! Последната яма на Малеболдже би трябвало да е пълна с болни хора, не със заровени с главата надолу. Десетото ниво е за лъжците, не за църковните печалбари!
Сиена го погледна заинтригувано.
— Но… защо ще му е на някой да го променя?
— Catrovacer — прошепна Лангдън и огледа малките букви, които бяха прибавени към всяко ниво. — Не мисля, че е имал предвид точно тази дума.
Въпреки травмата, която бе изтрила спомените му от последните два дни, Лангдън усети, че паметта му работи отлично. Затвори очи и си представи двата варианта на Картата, за да анализира разликите. Промените в Малеболдже бяха по-малко, отколкото бе мислил… и изведнъж все едно було внезапно се вдигна от очите му.
Изведнъж всичко му стана кристално ясно.
Търси и ще намериш!
— Какво има? — попита Сиена.
Устата на Лангдън бе пресъхнала.
— Знам защо съм във Флоренция.
— Нима!?
— Да. И знам къде трябва да отида.
Сиена сграбчи ръката му.
— Къде!?
На Лангдън му се стори, че стъпва на твърда почва за първи път след като се бе събудил в болницата.
— Тези десет букви — прошепна той. — Те всъщност сочат към точно определено място в стария град. Там се намират и отговорите.
— Къде в стария град!? — попита Сиена. — Какво откри?
От другата страна на химическата тоалетна проехтя смях. Минаваха още студенти — смееха се и бъбреха. Лангдън надникна внимателно иззад кабинката и ги проследи с поглед. След това се огледа за полицаи.
— Трябва да тръгваме. Ще ти обясня по пътя.
— По пътя!? — Сиена поклати глава. — Не можем да минем през Порта Романа!
— Остани тук трийсет секунди — каза той, — а след това ме последвай.
И се измъкна иззад тоалетната, като остави новата си приятелка объркана и сама.
* Какво се е случило? (ит.) — Б. пр.
** Кой знае! (ит.) — Б. пр.
*** Осмият кръг на ада в „Божествена комедия“ е наречен Malebolge, „проклети ями“. — Б. пр.
21.
— Scusi!* — Робърт Лангдън затича след групата студенти. — Scusate!
Всички се обърнаха и Лангдън започна да се оглежда и да се преструва на загубен турист.
— Dov'e l'Istituto statale d'arte?** — попита на развален италиански.
Едно момче с татуировки дръпна наперено от цигарата си и отвърна подигравателно:
— Non parliamo italiano***. — Акцентът му беше френски.
Едно от момичетата се скара на татуирания си приятел и любезно посочи покрай дългата стена към Порта Романа.
