На Ернесто му се стори, че му прерязаха китката с нож. След това се почувства все едно го бяха обездвижили с електрошокова палка. Жената не го пускаше. Натискът нарасна многократно, а цикълът на болката се завърташе отново и отново. Ернесто се олюля назад в опит да си издърпа ръката, но краката му бяха омекнали, подгънаха се и той се свлече на колене.
Останалото се случи за секунди.
На прага се появи висок мъж с тъмен костюм, шмугна се вътре и бързо затвори сивата врата. Ернесто се пресегна за радиостанцията, но една нежна ръка го стисна за тила и мускулите му блокираха и той започна да се бори за въздух. Жената взе радиостанцията. Високият само гледаше. Изглеждаше толкова притеснен от действията ѝ, колкото и Ернесто.
— Дим мак — каза небрежно блондинката на високия мъж. — Китайски точки за натиск. Неслучайно ги ползват от три хилядолетия.
Мъжът я гледаше поразен.
— Non vogliamo farti del male — прошепна жената на Ернесто и отпусна натиска върху тила му. „Не искаме да те нараним“.
В мига, в който натискът намаля, Ернесто се опита да се освободи, но тя пак го стисна и мускулите му отново блокираха. Той затаи дъх от болка — едва успяваше да си поеме въздух.
— Dobbiamo passare — каза тя. „Трябва да минем“. Посочи стоманената решетка, която Ернесто, слава богу, бе заключил. — Dov'e la chiave?***
— Non ce l'ho — успя да каже той. „Не е у мен“.
Високият мъж мина покрай тях, приближи се до решетката и огледа механизма.
— Заключването става с код — каза на жената. Акцентът му беше американски.
Жената коленичи до Ернесто, кафявите ѝ очи излъчваха леден хлад.
— Qual e la combinazione?**** — попита тя.
— Non posso!***** — отвърна той. — „Не ми е позволено…“
Тогава се случи нещо в горната част на гръбначния му стълб и Ернесто усети как цялото му тяло омекна. Миг по-късно той припадна.
Когато се свести, си даде сметка, че е идвал в съзнание и отново е припадал няколко минути. Спомни си разговори… още пронизителна болка… може би как го влачат? Всичко му беше размазано.
Когато паяжините на съзнанието му се разчистиха, видя странна гледка — обувките му бяха пред очите му, а връзките им бяха извадени. Чак тогава осъзна, че почти не може да помръдне. Лежеше настрани с вързани ръце и крака, очевидно с връзките на обувките му. Опита се да извика, но не успя да издаде нито звук. Един от чорапите му бе натъпкан в устата му. Но истинският страх го обзе миг по-късно, когато вдигна очи и видя телевизора, на който се излъчваше футболният мач. „Аз съм в офиса си…“
След решетката!?
