Между другото припадъкът не е нещо трудно за предизвикване у една модерна жена — без изобщо да се налага да прибягваме до диви колонисти. Безжалостно стегнатите корсети, когато жената не е слаба по природа, действително я подлагат на изпитания, които далеч надвишават обикновените изисквания на елегантността. Трябва да отбележим, че някои от дамите, които сега се плъзгат като безплътни привидения през парка „Сейнт Джеймс“, са били закръглени като хубавиците от предното поколение същата тази сутрин, когато са ставали от леглата си. Само че по-късно са смъкнали просторните си нощници и са имали мъчителни занимания с личната си прислужница. Дори ако (както налага напоследък модата) няма шнурове за затягане, има кожени ленти, които се закопчават, и телени кукички, които трябва да влязат в съответните халкички, лишавайки почти напълно от въздух собственичката на корсета, деформирайки непоправимо гръдния й кош. Друг от резултатите на това притягане е зачервен нос, който трябва да бъде пудрен почти непрекъснато. Дори ходенето изисква повече умения отпреди, защото ботите, високи до средата на прасеца, които сега са на мода, имат и доста по-високи токове.
Въпреки всичко те наистина са красиви — тези пухкави английски момичета, принудени да изглеждат стройни и безплътни. И защо да не са? Като се вземе предвид, че страдат постоянно от недостиг на въздух, е редно и справедливо на човек да му секне дъхът, като ги погледне.
А какво ли мисли Уилям? Дали всички тези привлекателно облечени жени, които минават (макар и на почтено разстояние) край неговата пейка, не са го подбудили да мисли за някоя разсъблечена? Той наистина е почти готов.
Толкова време вече обмисля финансовото си състояние, че го е обзело вдъхновение да го опише метафорично — във фантазиите си се вижда в ролята на неспокоен звяр, който кръстосва тясната си клетка, изкована от сребърни лири стерлинги, а решетките са преплетени в следния десен: ££££££££££££ Ех, само да можеше да изскочи оттук!
Друга млада дама се плъзва пред погледа му — този път тя минава много близо до пейката. Щръкналите лопатки на гърба й сякаш всеки момент ще пробият коприната, обвила гръдния й кош, талията, пристегната така, че фигурата й прилича на пясъчен часовник, се полюлява едва забележимо, натъпканият с конски косъм турнюр се подрусва леко в ритъма на стъпките й. Съзнанието му за икономическо безсилие измества фокуса си, вече не представлява предизвикателство за разума му и се превръща в сексуално предизвикателство. Още преди младата дама, облечена в коприна, да е изминала двайсетина крачки, у Уилям възниква убеждението, че ще успее да потвърди пред себе си нещо важно — нещо
Така че нищо неподозиращите дами, които се разхождат в този миг в парка, се превръщат в сирени, и всяко озарено от светлина тяло крие намек за своята сянка в обществото — проститутката. За слепия малък пенис, скрит в диплите на панталоните, не съществува никаква разлика между дамата и уличницата — освен дето уличницата е винаги достъпна, не се налага да се дуелираш с гневливи пазачи на добродетелта й, нея защитава никакъв закон, никакви свидетели, не можеш да очакваш от нея оплаквания. Следователно, когато Уилям Ракъм установява, че се е сдобил с ерекция, естественият му импулс е да я представи на първата проститутка, на която попадне.
Въпреки това той е толкова неестествено горд от новоизобретения метафоричен образ на собствената си личност в икономически плен — клетката, чиито решетки имат формата на преплетени символи на лирата-стерлинга — че не му се иска да откъсне толкова бързо мислите си от него. Има нещо величествено, дори възвисяващо, в безнадеждността на неговото положение, в трагизма на незаслуженото страдание. Така окован, с неосъществени желания, той се издига до нивото на крал Лир; постигне ли върха, може да заприлича на Шута. И мислите на Уилям раждат нови, още по-страховити модели за решетките на клетката му — по-го£еми, по-го£еми и по-го£еми. Плътското желание реагира с все по-живи фантазии за сексуални победи и отмъщение. Той ту си представя как насилва света и го принуждава да му се покори, ту се търкаля в нозете му, жалък и отчаян — и всеки път става по-яростен — и по-жалък.
Накрая той скача от пейката, напълно убеден, че нищо друго няма да му помогне да успокои бушуващите си страсти — нищо друго, разбирате ли? — освен пълното подчинение на две млади проститутки едновременно. Нещо повече, той знае отлично къде може да намери млади момичета, които биха отговаряли напълно на изискванията му. Ще отиде там още сега — и дяволът да вземе този, който се колебае (такъв е изразът, нали разбирате).
