Когато се връща в стаята си за краткото време между последния урок за деня и вечерята, Шугър с ужас установява, че няма отговор на писмото си. Как е възможно това? Единственото обяснение, което успива да намери, е че Уилям се е успокоил, но поради егоизма си не счита за необходимо да я уведоми. Тя отново взема хартия и писалка и написва следното:
„Скъпи Уилям,
Моля те, отговори ми, за да ме убедиш, че животът ни ще продължи както преди — моля те, всеки час, прекаран в очакване на твоя отговор, е мъчение за мен. Сигурността е това, от което се нуждаем всички сега — парфюмериите «Ракъм», Софи и аз. Моля те, не забравяй, че съм посветила живота си на това да ти помагам и да ти спестявам всякакви неприятности.
Тя чете и препрочита писмото, и се мръщи. Като че ли прекалява с това „моля“. Освен това Уилям може да се подразни от намека, че той я измъчва. Но отново преценява, че няма сили да съчинява друга версия. Отива, накуцвайки, до вратата на кабинета му, и пъхва писмото под нея.
Вечерята на Шугър и Софи се състои от безмилостно пасирана супа от ревен, задушено филе от сьомга и малко воднисто желе. Очевидно готвачката все още се безпокои за храносмилането на малката госпожица Ракъм.
След това Роуз им донася чай, за да прокарат вечерята — силен за госпожица Шугър, една част чай, две части мляко за госпожица Софи. Шугър отпива глътка, извинява се и напуска стаята. Докато горещият чай поизстине, тя решава да провери дали Уилям най-сетне не се е изтръгнал от самовглъбяването.
Тя излиза от учебната стая, тръгва забързано по коридора и отваря вратата на спалнята си. В стаята няма нищо, което да не е било тук и преди.
Шугър се връща в учебната стая и продължава да пие чая си. Ръцете й треперят едва забележимо; убедена е, че Уилям е искал да й отговори, канел се е да го стори, но нещо непредвидено го е прекъснало — или може би е отложил писането за след вечеря. Ако успее да си намери някакво занимание, с което да изпълни следващите часове, ще си спести излишни нерви.
Софи, макар и малко по-спокойна, отколкото в началото на деня, не проявява особено желание за разговори след изпълнения с уроци ден. Тя се е оттеглила в най-далечния ъгъл на стаята и си играе с куклата — опитва се с помощта на топки смачкана хартия, които тъпче под полата й, да промени старомодния кринолин и да го превърне в турнюр. Шугър преценява по сериозното й, съсредоточено лице, че тя би предпочела да бъде оставена на спокойствие, докато стане време за лягане. Какво да прави, за да убие времето? Да скучае в стаята си? Да чете останките от Шекспир? Да подготви утрешните уроци?
Обзета от внезапно вдъхновение, Шугър подрежда в стабилна купчина чиниите, приборите и чаените чаши, взема ги и излиза, накуцвайки, от стаята. Патерицата оставя опряна на рамката на вратата. Има предостатъчно време, освен това наоколо няма никой, за да я види колко бавно слиза.
Тя стисва перилото, обляга на него ръката си до лакътя, а с другата притиска здраво острите ръбове на съдовете към гърдите си. После започва да смъква полека тялото си надолу, стъпка по стъпка, едно болезнено огъване на навехнатия глезен, последвано от тежка, безболезнена стъпка на здравия крак. При всяко отпускане на тялото с шест инча по-надолу съдовете изтракват леко, но купчината не се разклаща.
Когато стига успешно до партера, тя тръгва да прекосява преддверието, доволна от равномерния, макар и не особено елегантен ритъм, с който се движи. Успява да премине без премеждия през няколко врати и накрая прекрачва прага на кухнята.
— Госпожица Шугър! — възкликва Роуз, крайно изненадана. Изненадана е на местопрестъплението да яде останала от вечерята триъгълна препечена филия с масло — по правило тя може да вечеря едва след няколко часа. Ръкавите й са запретнати, тя се е облегнала на голямата, тежка маса в средата на кухнята. Хариет, кухненската помощничка, стои в дъното и реже говежди езици в подходяща за желиране форма. През отворената врата, която води към миялната, се виждат раздърпаната пола, подутите глезени и мокрите обувки на Джейни, която търка умивалниците.
— Реших да върна съдовете сама — казва Шугър и ги поднася на Роуз. — За да ти спестя малко усилия.
Роуз е слисана, като че ли току-що е видяла гол-голеничък акробат да изпълнява двойно салто и сега той стои пред нея и очаква аплодисменти.
— Много съм ви задължена, госпожице Шугър — казва Роуз и прегръща несдъвкания хляб.
— Моля те, наричай ме Шугър — казва Шугър и оставя чиниите на масата. — Доста пъти вече сме работили заедно, нали, Роуз?
