Точно това последно заключение стана причина Клайд да се замисли повече от всеки друг път за себе си. А главният извод от тези размишления беше, че трябва да направи нещо за себе си, и то скоро. Досега най-многото, което бе могъл да направи, е било да се нагърбва със случайна работа, каквато се пада на момчета от дванадесет до петнадесетгодишна възраст: да помага на един вестникар в разнасянето на вестниците през летните месеци една година; да работи цяло лято и в съботни дни известно време през зимата в сутерена на магазин за евтини дребни стоки, да отваря сандъци и разопакова пратки, за което му плащаха щедрата сума пет долара седмично — сума, която на времето му бе изглеждала почти като цяло състояние. Беше се чувствал богат и въпреки несъгласието на родителите си, които бяха против театъра, както и против киното, понеже ги смятаха не само за светски, но и греховни, можеше от време на време да отиде било на едното, било на другото (на балкона) — развлечение, което трябваше да крие от баща си и майка си. Обаче това не го спираше. Смяташе, че има право да отиде със собствените си пари, а също да вземе по-малкия си брат Франк, който с радост идваше и си мълчеше.
По-късно същата година, като искаше да се махне от училището, понеже му се струваше, че вече е изтървал влака, той си намери работа като помощник-продавач на газирани питиета в една от по-евтините дрогерии в центъра, която беше непосредствено до театър и дължеше голям брой от клиентите си на това съседство. Първо забеляза табелка „Търси се момче“, понеже точно оттам минаваше на път за училище. Сетне от разговор с младежа, чийто помощник трябваше да стане и от когото трябваше да научи занаята, при положение че се старае и не е опърничав, разбра, че ако овладее това изкуство, ще може да си докарва цели петнадесет и дори осемнадесет долара седмично. Говорело се, че в „Страуд“ на ъгъла на 14-а и Балтимор стрийт плащали по толкова на двама от продавачите. В този магазин, където искаше да постъпи, плащали само дванадесет, обикновената заплата на повечето места.
Но за да усвои това изкуство, както сега го осведомиха, били необходими време и благосклонната помощ на специалист. Ако искал да дойде да работи тук отначало за пет долара седмично… е, хайде шест, щом прави такава кисела физиономия — би могъл да очаква, че скоро ще знае много неща за изкуството как се смесват сладки питиета и се украсява голям асортимент сладоледи със сиропи и сладка, като ги превръща по този начин в „сънди“. Засега чиракуването означавало миене и лъскане на всички машини и прибори специално на този щанд освен отварянето и измитането на дюкяна още в седем и половина сутрин, бърсането на прах и разнасянето на поръчки, които собственикът на дрогерията реши да изпрати по него. В някои свободни минути, когато непосредственият му началник господин Сибърлинг — двадесетгодишен, елегантен, самоуверен, приказлив — се окажел твърде зает, за да изпълни всички поръчки, Клайд можел да бъде повикан да приготвя по-незначителни питиета, като лимонади, кока-кола и други — каквото дотрябва в момента.
Все пак, след като се посъветва с майка си, Клайд реши да постъпи на тази интересна служба. От една страна, както подозираше, тя щеше да му позволи да си отяде сладолед безплатно — предимство, което не беше за пренебрегване. Сетне, както виждаше работата тогава, тя му отваряше вратата към един занаят — нещо, което му липсваше. Освен това доста изгодно за него, както го виждаше, тази служба му налагаше да остава в магазина чак до дванадесет часа вечерта с по няколко часа свободни през деня срещу съответно обезщетение. А това налагаше да отсъства от дома вечер — най-после то го изключваше от категорията на момчетата, които са длъжни да не закъсняват след десет часа. Не можеха да искат от него да посещава молитвените събрания освен в неделя, пък дори и тогава, понеже щеше да работи в неделя следобед и вечер.
Още нещо: продавачът, който работеше точно на този щанд за газирани питиета, доста редовно получаваше гратиси от директора на съседния театър, към фоайето на който водеше една от вратите на дрогерията — факт, който предизвикваше възторг у Клайд. Струваше му се толкова интересно да работи в дрогерия, тъй близко свързана с театър.
