Ройс и Есрахаддон излязоха веднага щом се развидели и последваха пътечката, която извеждаше извън селото. Откакто бяха пристигнали в Далгрен, Ройс бе забелязал далечен звук - глух, но постоянен. С наближаването на реката, той прерасна в рев. Нидвалден бе огромна - ширнали се буйни води, които се носеха яростно и се разбиваха в скалите. Един дълъг миг Ройс просто се взираше. Забеляза клон в средата на реката, черна и сива купчина листа, носещи се безпомощно по течението. То се провираше сред речните камъни, плъзгаше се над скалите и накрая изчезваше в бял облак. В центъра видя нещо високо да се издига, закрито от водния прах и клоните, които се протягаха над водата.
- Трябва да слезем по-надолу по течението - обясни Есрахаддон, до-като поведе Ройс по още по-тясна, следваща брега пътека. Оросена трева никнеше по него; пойни птици лееха пронизителни мелодии в мекия утринен бриз. Дори с гърмящата река и пресните спомени от оплискан с кръв дом без покрив, мястото навяваше спокойствие.
- Ето я - каза почтително Есрахаддон, когато стигнаха до камениста просека, разкрила им пълна гледка към реката. Бе широка и водата отминаваше с ярост, за да изчезне зад внезапен водопад.
Стояха много близо до ръба на водопада и можеха да видят белия прах, надигащ като мъгла се от рязкото падане. В средата на реката, на ръба на водопадите, масивни скали цепеха водата като нос на кораб, олю-ляващ се на ръба на бездната. На този страховит пиедестал се издигаше цитаделата Авемпарта. Съградена изцяло от камък, кулата се протягаше към небето, здраво впила каменните си корени. Букет от високи, стройни късове се издигаха като кристални сталагмити или висулки лед, чиято основа се губеше в облаците мъгла и пяна. На пръв поглед изглеждаше като естествено каменно образувание, но по-внимателното вглеждане открояваше прозорци, алеи и стълби, внимателно интегрирани в архитектурата.
- И как се очаква да стигна там? - запита Ройс, надвиквайки рева на реката; наметалото му плющящо като змия.
- Това е проблем номер едно - изкрещя Есрахаддон в отговор, без да дава допълнителни разяснения.
Ройс проследи реката по голите скали до водопада. Тук земята се спускаше на повече от две хиляди фута до долината. Пред него имаше гледка на ненадмината красота. Водопадите бяха великолепни. Силата на титаничния устрем бе хипнотизираща. Масивното течение синьо-бяла вода се лееше и блестеше в бялата диамантена мъгла, гласът на реката гърмеше в ушите му и го разтрисаше. На юг се разкриваше не по-малко величествена гледка. Ройс можеше да види как реката с мили прорязва зеления пейзаж, виейки се като змия по пътя си за Гоблинското море.
Есрахаддон се премести по-далеч от реката зад един гранит, предложил му защита от вятъра и пръските. Ройс се изкачваше към него, когато забеляза ивица по-ниски дървета. Тази редица създаваше просека в иначе монотонната зеленина. Той се отправи натам и установи, че това, което бе смятал за дере, е всъщност група по-млади дървета. И което бе по-важно, линията беше напълно права. Стари бодливи храсти и увивни растения прикриваха неестествени насипи. Той започна да копае и не спря да изхвърля пръст настрани, докато накрая не достигна до плосък камък.
- Изглежда тук някога е имало път - изкрещя към магьосника.
- Имаше. Прекрасен мост някога се издигаше през реката до Авем-парта.
- Какво му се е случило?
- Реката - каза му чародеят. - Нидвалден не търпи човешките усилия за дълго. По-голямата част от него е била подкопана от водата и останките са паднали.
Ройс последва заровения път до ръба на реката, където застана и се вгледа в кулата отвъд агресивната водна маса. Огромно зелено количество се лееше край него, бързината му прикрита от чудовищния обем. Тъмнозеленото ставаше полупрозрачно зелено с наближаването на ръба, а в момента на падането водата се разбиваше на милиони капчици пяна. Чуваше само оглушителния рев.
- Невъзможно - промърмори.
Обърна се към магьосника и седна на затоплената от слънцето скала, гледайки към далечната кула сред дъгите в мъглата.
- Искаш ли да отворя това нещо - запита с цялата си възможна сериозност крадецът, - или това е някаква игра?
- Не е игра - отвърна Есрахаддон, докато седеше облегнат на скала. Скръсти ръце и затвори очи.
Изглеждаше толкова удобно, че това ядоса Ройс:
- В такъв случай започни да ми казваш повече от споделеното досега.
- Какво искаш да знаеш?
- Всичко. Всичко, което знаеш за нея.
- Да видим. Веднъж бях тук преди много време. Тогава изглеждаше различно, разбира се. Мостът на Новрон все още съществуваше и отиването до кулата не представляваше проблем.
- Значи мостът е бил единствен начин да се достигне до кулата?
