- Каква цена поставяте на безопасността си? Каква цена поставяте на живота на децата си? Прасе или крава по-ценни ли са от собствената ви плът и кръв? Гледайте на това като на десятък и бъдете благодарни, че църквата дойде в Далгрен, за да ни спаси. Никой друг не го стори. Кралят на Дънмор ни игнорира, но вашата църква изпрати не просто някакъв си рицар или маркграф, а самият архиепископ на Гхент. Скоро звярът ще бъде убит и щастието още веднъж ще се възцари в Далгрен. Ако това означава една безмесна година и оране без волове, със сигурност цената не е прекалено висока. Сега, моля ви, вървете си по домовете. Не им се пречкайте и ги оставете да си свършат работата.
- А дъщеря ми? - изръмжа Терън и си проправи път, очевидно ре-шен да убива.
- Всичко е наред. Говорих с архиепископа и епископ Салдур; те се съгласиха да я оставят. Преместиха я в по-малка стая, но...
- Не ми позволяват да я видя! - сопна се фермерът.
- Зная, зная - каза Томас с успокояващ глас. - Но аз мога. Само се отбих да обясня нещата. Сега отивам обратно и ти обещавам, че неотлъчно ще бдя над нея.
Ейдриън се измъкна от сега насъбралата се около дякона тълпа и с огорчен вид се обърна към Ройс:
- Кажи ми, че си открил начин да влезем в кулата.
Ройс сви рамене.
- Може би. Тази вечер ще узнаем.
- Тази вечер? - запита Ейдриън. - Подобни неща не трябва ли да бъдат вършени денем? Когато и двамата можем да виждаме и неща със сложни имена не хвърчат насам-натам?
- Не и ако съм прав.
- А ако грешиш?
- Тогава и двамата ще умрем - най-вероятно изядени.
- Знам, че не се шегуваш. Споменах ли, че изгубих оръжията си?
- С малко повече късмет няма и да ни трябват. Това, от което имаме нужда, е хубаво въже, поне шестдесет фута, фенери, огниво, восък.
- Това няма да ми допадне, нали? - измъчено запита Ейдриън.
- Никак - отвърна му Ройс.
- Обратно в леглото! - изкрещя мъжът. - Връщай се в леглото незабавно!
Ариста се разхождаше из коридора на имението, колкото за да го разгледа, толкова и да се отърве от Бърнис, която настояваше принцесата да подремне. Първоначално си помисли, че виковете се отнасят към нея и докато се примиряваше с лиготиите на Бърнис, то определено нямаше да позволи някой да се обръща към нея по начина на този кресльо. Макар и извън родното си кралство Меленгар, тук също си оставаше принцеса и посланик и никой нямаше право да й говори така.
Тя се отправи с ядосано изражение и свивайки зад ъгъла, видя мъж на средна възраст и младо момиче. Тя бе облечена само в нощница, по лицето си имаше белези. Той я държеше за китката и се опитваше да я блъсне в една спалня.
- Пусни я! - нареди Ариста. - Хилфред! Пазачи!
Мъжът и момичето се взряха удивени в нея.
Хилфред изскочи иззад ъгъла и за миг застана с изваден меч между принцесата и източника на гнева й.
- Казах незабавно да си махнеш мръсните ръце от нея или ще накарам да ти ги отсекат до китката.
- Но аз... - започна мъжът.
От другата посока се зададе двойка имперски стражници.
- Милейди? - поздравиха я те. Хилфред мълчаливо посочи с меча си към врата на досадника.
- Арестувайте тази отрепка - заповяда Ариста. - Домогваше се до момичето.
- Не, не, моля ви - протестира девойката. - Вината беше моя. Аз.
- Вината не е твоя - Ариста я изгледа със съжаление. - И няма от какво да се страхуваш. Ще се погрижа той никога вече да не те притеснява - теб или когото и да било.
- Велики Марибор, защити ме - помоли се мъжът.
- О, не, вие не разбирате - каза момичето. - Той не ме нараняваше. Опитваше се да ми помогне.
-И как?
- Преживях инцидент - посочи белезите на лицето си. - Дякон Томас се грижеше за мен, но днес вече се чувствах по-добре и исках да стана и да се разходя, но той прецени, че би било по-добре, ако остана на легло още един ден. Наистина само се опитваше да ми помогне. Моля ви, не го наранявайте. Той бе толкова мил.
- Познавате ли този човек? - запита стражите Ариста.
- Бе му разрешен достъп от архиепископа като дякон на това село, милейди; и наистина се е грижел за това момиче на име Тракия.
Томас, чиито очи бяха широко разтворени от страх, а мечът на Хилф-ред все още в опасна близост до гърлото му, кимна и неумело се постара да изобрази приятелска усмивка.
- Моя грешка - каза Ариста, свивайки устни. Погледна към стражите: - Върнете се към задълженията си.
- Принцесо - двамата се поклониха рязко, обърнаха се кръгом и изчезнаха в посоката, от която бяха дошли.
Хилфред бавно прибра меча в ножницата.
Тя отново погледна към двамата.
- Извинявам се, просто... няма значение - тя се извърна, засрамена.
- О, не, Ваше Височество - каза Тракия, опитвайки се да направи реверанс. - Благодаря ви много за помощта, дори и да не се нуждаех от нея. Хубаво е да знам, че някой толкова издигнат като вас би си правил труда да се притече на помощ на бедна фермерска дъщеря - Тракия се взираше в нея със страхопочитание: - Никога преди не бях срещала принцеса. Дори и не бях съзирала.
- В такъв случай се надявам да не съм прекалено голямо разочарование.
Тракия понечи да отговори, но Ариста я изпревари:
