- Пет смъртни случая достатъчни ли са, за да докажат неуязвимостта на чудовището? - запита Галиен, докато ги гледаше.
- Не, но е вероятно да нямаме друг избор. След миналата нощ, не съм сигурен дали ще има още доброволци - отвърна Гай. - От предишният ентусиазъм няма и следа.
- А ти ще бъдеш ли готов, лорд Ръфъс? Ако никой друг не пристъпи напред? - запита архиепископът, обръщайки се към грубия воин в края на масата.
Лорд Ръфъс вдигна очи. Той се наслаждаваше на блюдото, обработвайки овчи бут, който сипеше мас по рошавата му брада. Очите му ги изгледаха изпод рунтавите червени вежди. Изплю парченце кокал.
- Зависи - изръмжа. - Мечът, който джуджето направи, може ли да пробие кожата на зверчето?
- Накарахме библиотекарите си да сравнят работата на джуджето с древните записи - отвърна Салдур. - Гравировката съвпада напълно с тези от предишните оръжия, използвани за убийството на подобни зверове.
- Ако не може да я среже, ще го утрепя - Ръфъс се ухили мазно. -Просто бъдете готови да ме коронясате за император - напълни уста с нова хапка.
На Салдур бе трудно да повярва, че патриархът е избрал този простак да бъде император. Ако Гай бе меч, то Ръфъс беше чук - тъп инструмент за еднообразна работа. Като жител на Трент, той щеше да осигури лоялността на непокорните северни кралства, които най-вероятно не можеха да бъдат спечелени по друг начин. Това лесно щеше да удвои силата им. Сетне идваше известността му, която се простираше сред Аврин и Калис. Това щеше да намали протестите срещу него. Фактът, че бе известен воин, щеше да му е от полза в първоначалното укрепване и смазването на евентуална съпротива от националистите. Проблемът според Салдур бе, че Ръфъс - суров, безразсъден глупак - бе не само войник по душа, но и по ум. Решаваше всеки възникнал проблем с пребиването му до смърт. Контролирането му щеше да бъде трудно, но нямаше смисъл да мисли за администрирането на империята, преди тя още да бъде основана. Първо трябваше да я създадат, а сетне да се притесняват за качеството на императора. Ако Ръфъс започнеше да създава затруднения, трябваше само да се уверят, че има син и веднъж въпросният син попаднал в техните грижи, червенокосият грубиян щеше да напусне света предсрочно.
- В такъв случай - каза Галиен, - всичко изглежда под контрол.
- Само заради това ли ме извикахте? - запита Гай с раздразнен тон.
- Не - отвърна архиепископът. - Тази сутрин ми бяха съобщени неочаквани новини и си помислих, че биха представлявали интерес и за теб. Карлтън, би ли помолил дякон Томас да влезе?
Прислужникът на Галиен, който в момента наливаше кръщавано вино, послушно напусна масата и отвори вратата към коридора.
- Негова милост ще ви приеме.
Влезе тлъстичък човек в расо.
- Луис Гай, лорд Ръфъс, позволете ми да ви представя дякон Томас от село Далгрен. Томас, това са лорд Ръфъс, страж Луис Гай, а с епископ Салдур вече се познавате.
Томас кимна с нервна усмивка.
- За какво става въпрос? - попита Гай, като че Томас не е в стаята.
- Хайде, Томас, разкажи на стража каквото каза и на мен.
Дяконът пристъпи, избягвайки да поглежда към някой от присъстващите. Когато заговори, гласът му бе толкова тих, че трябваше да се напрягат, за да го чуват.
- Уведомявах Негова милост как съм ръководел нещата в отсъствието на маркграфа. Времената бяха трудни за селото, наистина трудни, но аз се опитвах да сторя всичко по силите си, за да поддържам имението в ред. Не беше моя идея да се пренесат тук. Опитах се да ги спра, но бях сам и невъз...
- Да, да, кажи му за сакатия - прекъсна го архиепископът.
- О, разбира се. Есра дойде да живее тук преди някъде около месец, той.
- Есра? - запита Гай и стрелна с поглед архиепископа и Салдур, които му се усмихнаха в отговор.
- Да - кимна дякон Томас. - Така се казва. Не говореше много, но селяните са добри хора и се редуваха да го хранят, понеже бедният човек си няма ръце.
- Есрахаддон! - изсъска Гай. - Къде е змията?
Внезапната реакция на стража стресна дякон Томас, който отстъпи крачка назад.
- Ах, ами не знам, идва и си отива, макар да си спомням, че се навърташе доста около селото, когато пристигнаха двамата странници.
- Странници? - поинтересува се Гай.
- Приятели на семейство Ууд, ако не се лъжа. Или поне пристигнаха с Тракия и прекараха доста време с нея и баща й. Откакто са тук, Есра прекарва по-голямата част от времето си с по-мълчаливия от тях - май му казват Ройс.
- Ройс Мелбърн и Ейдриън Блекуотър, двамата крадци, измъкнали магьосника от Гутария, са тук заедно с Есрахаддон? - Салдур и Галиен кимнаха в отговор на стражовото питане.
-Любопитно, нали? - коментира архиепископът. - Може би сме направили грешка, насочвайки вниманието си върху Ариста. Изглежда старият магьосник се е доверил на крадците. Въпросът е защо са тук? Не може да е съвпадение, че се появява в това затънтено селце по същото време, когато предстои коронацията на новия император.
- Няма как да знае плановете ни - каза му Гай.
- Той е магьосник, а тях ги бива в откриването на неща. Независимо от това, опитай се да разбереш какво е намислил.
