www.hermesbooks.com
цена 14,95 лб.
Роман
Издателска къща Хермес
9789542611721
Джоджо Мойс
Аз преди теб
Роман
Превод от английски Маргарита Дограмаджян
Издателска къща „Хермес”
На Чарлс - с любов
Jojo Moyes
Оригинално заглавие: ME BEFORE YOU Copyright © Jojo Moyes, 2012 All rights reserved
ISBN 978-954-26-1172-1
Пролог
Когато излиза от банята, вижда, че тя се е събудила. Подпряла се е на възглавниците и прелиства рекламните брошури за предстоящата почивка. Облечена е в една от неговите тениски, а дългата й коса е разрошена и му напомня за отминалата нощ. Той стои на вратата и се наслаждава на спомена, докато бърше влажната си коса с кърпа.
Тя вдига очи от брошурата и се нацупва. Може би е малко голяма да се цупи, но двамата са заедно отскоро и той все още го намира за симпатично.
- Трябва ли да катерим планини и да висим над разни клисури? Това е първата ни почивка заедно, а тия реклами не предлагат друго, освен да скачаш отнякъде или - потреперва престорено - да си навлечен като за полюса.
Хвърля брошурите на леглото и протяга ръце с караме-лен тен над главата си. Гласът й е дрезгав, свидетелство за безсънната нощ.
- Какво ще кажеш за луксозна почивка в Бали? Ще се
излежаваме на пясъка… ще се глезим с процедури по цял
ден… А после ще се наслаждаваме на дълги, релаксиращи нощи…
- Не харесвам такива ваканции. Имам нужда да върша нещо.
- Например да скачаш от самолет.
- Не отхвърляй нищо, преди да си го опитала. Тя прави гримаса.
- Предпочитам да го отхвърля, ако не възразяваш. Ризата върху тялото му влажнее. Той прекарва гребен
през косата си, включва мобилния телефон и се мръщи на
дългия списък със съобщения който тутакси изскача на дисплея.
- Ясно - промърморва. - Трябва да вървя.Чувствай се
като у дома си. - Навежда се и я целува.Усеща топлото й чувствено ухание. Вдишва аромата на косите й и за миг губи нишката на мисълта си, защото тя го е прегърнала през врата и го тегли към леглото. -Значи, този уикенд заминаваме? Той се отдръпва неохотно.
- Зависи от сделката. В момента виси на косъм. Може да се наложи да замина за Ню Йорк. Но вечерята в четвър-тък остава. Ти избери ресторанта. - Коженият му мотоекип е на закачалката на вратата и той посяга към него.
Тя присвива очи.
- Вечеря, значи. Със или без господин Блекбъри!
- Моля?
— Знаеш за какво говоря. — Отново се нацупва. - Чувс-твам се така, сякаш между нас има някой, който иска да ме
измести.
измести.— Ще превключа на безшумен режим.
- Уил Трейнър! - възкликва тя с укор. - Никога ли не
го изключваш?
- Снощи го направих, нали?
- Беше принуден от обстоятелствата.
Той се ухилва.
- Така ли му казват сега? - Навлича кожения си мотоекип. Лиса най-сетне престава да занимава мислите му. Мята рокерското яке на ръката си и на излизане и изпраща
въздушна целувка.
В блекбърито му има двайсет и две съобщения - пър-
вото е дошло от Ню Йорк в 3,42 през нощта.Някакъв правен проблем. Той взема асансьора към подземния гараж и междувременно се информира за случилото през нощта.
- Добро утро, господин Трейнър. Охранителят излиза от кабинката си. Тя е специалноригодена за лошо време, макар че тук долу това е излиш-
но. Понякога Уил се пита какво ли прави мъжът в малките часове, зяпнал монитора и лъскавите брони на скъпите автомобили, които никога не се цапат. Облича коженото яке.
- Как е навън, Мик?
- Ужасно. Вали като из ведро. Уил спира рязко.
- Така ли? Значи не става за мотор? Мик поклаща глава.
- Не, сър. Освен ако нямате от специалните приспособления. Или си търсите белята.
Уил вперва поглед в мотоциклета и сваля коженото яке. Независимо какво мисли Лиса, той не е човек на излишните рискове. Отключва багажника на мотора, оставя вътре якето и подхвърля ключовете към Мик, който ги хваща
ловко с една ръка.
- Пъхни ги под вратата, ако обичаш.
- Разбира се. Да ви повикам ли такси?
- Не. Няма смисъл да се мокрим и двамата.
Мик натиска копчето, за да отвори автоматичната решетка, Уил излиза от гаража и му благодари с махване. Ранното утро е сумрачно и шумно, движението в Централен Лондон вече е натоварено, макар че е едва седем и половина. Уил вдига яката си и поема към кръстовището, откъдето най-лесно може да вземе такси. Платното е мокро и хлъзгаво, светлините се отразяват в огледалната му повърхност.
Уил изругава беззвучно, щом забелязва костюмираните мъже, застанали близо до бордюра. Да не би цял Лондон да е започнал да става рано? Всички са се превърнали в ранобудници.
Тъкмо се чуди къде е най-добре да застане, когато телефонът му иззвънява. Рупърт.
- На път съм. Опитвам се да хвана такси. - Мярва едно свободно в отсрещната лента и забързва натам с надеждата, че никой друг не е забелязал колата. Покрай него профучава автобус, последван от камион, чиито спирачки изсвирват и заглушават думите на Рупърт.- Не те чувам, Руп- опитва се да надвиква шума от трафика. - Повтори, ако обичаш.-Застанал за кратко върху пешеходния остров, край който се носи потокът от коли,той вижда проблясваща жълта светлина и вдига свободната си ръка, надявай-
ки се шофьорът да го забележи въпреки поройния дъжд.
