Стори ми се че ще припадне. Първо придоби мъртвешки бял цвят, после очите й се вкамениха и устните й се стегнаха. Стана ми ясно че нямаше да е съвсем лесно.
— Какви са тия номера, мистър? Кой си ти?
— Казвам се Майк Хамър, пиленце. Частен детектив съм.
Изобщо не се удиви. Само се стегна още повече като чу името ми. Страх пропълзя в тялото й.
— Значи ти си ченге. Каква работа имаш при мен? Ако те е пратил баща ми…
Прекъснах я без да се церемоня.
— Баща ти не ме е изпращал. Никой не ме изпраща. Преди няколко дни застреляха един мой приятел. Казваше се Джак Уилямс.
Ръката й притисна устата й. За секунда си помислих че ще изкрещи. Но не го направи. Приседна на ръба на леглото и една сълза се отрони от окото й и остави браздичка в грима й.
— Не. Аз…аз не знаех.
— Не четеш ли вестници? — Тя поклати глава. — Сред нещата му открих и твоето име. Виждали сте се съвсем скоро преди да го убият, нали?
— Да. Моля ви, кажете ми, арестувана ли съм?
— Не. Не искам да арестувам никого. Аз само застрелвам. Убийците.
Сълзите й рукнаха свободно. Опита се да ги изтрие с ръка, но те не спираха.
Нещо не се връзваше. Пред мен стоеше жена за която си бях мислил че е обръгнала като кремък, но новината за смъртта му буквално я съсипа. А пък ненавиждаше баща си. Наистина си я биваше. Не беше съвсем пропаднала.
— Не, не и Джак. Той беше толкова добър. Аз…аз наистина се опитах да скрия от него какво правя, но той разбра. Даже ми беше намерил и работа, но аз бях много несериозна и я загубих.
Мери се захлупи по лице и зарови глава във възглавницата. Тялото й се разтърсваше от ридания.
Седнах до нея.
— С плач няма да помогнеш. Искам от теб отговор на няколко въпроса. Хайде, изправи се и слушай. — Хванах я за раменете и я изправих. — Джак е имал намерение да устрои хайка на тоя дом тази вечер, но съобщението не успя да стигне до полицията. Убиха го преди да успее да направи каквото и да било. Какво щеше да става тук тази вечер?
Мери се изпъна. Сълзите й бяха спрели и тя се замисли. Казах и да не бърза, а да обмисли спокойно всичко.
— Не знам — каза накрая тя. — Джак нямаше никаква видима причина да прави това. Градът гъмжи от подобни заведения и те не се отчитат пред никого.
— Може да има нещо, което ти не знаеш — добавих аз. — Кой ще идва тази вечер?
Тя продължи.
— Ще има шоу. Ще има и много гости. Знаеш какви. В града има голяма бизнес-среща и перспективните купувачи ги водят тук на развлечение. Тук политици не идват. Искам да кажа такива, които ги поместват във вестниците. Посещават ни само процъфтяващите търговци.
Познавах ги добре. Мръсна пасмина извън града. Зализани градски контета които въртяха сделките с наркотици и ги сърбяха пръстите да се изфукат с парите си. Богати безделници от двата пола които обожаваха мръсотията и плащаха скъпо и прескъпо за удоволствието да се въргалят в нея. Двойка педали които плащаха толкова по-добре, колкото по-силно им разпаряха задниците. Мръсни хора. Изпаднали чиновници които обираха последните си жълти стотинки и после се свиваха по уличните ъгли.
Реших малко да сменя подхода.
— Как се забърка в цялата тая гадост, Мери?
— Дълга история, но не чакай от мен да ти я разказвам.
— Слушай, нямам намерение да те поучавам. Искам само да ми разкажеш цялата история. Някои подробности може да ти се сторят глупави, но за мен могат да се окажат важни. Сигурен съм че знаеш неща които са във пряка връзка със смъртта на Джак. Ако искаш, мога да обърна и другия край. Мога да те поблъскам малко в стената. Ако ми кефне, мога да обърна целия ви бардак с главата надолу. Но нямам такива намерения; ще отнеме твърде много време. Така че всичко зависи от теб.
— Добре. Щом мислиш че това ще помогне. Нямаше да го направя, ако не беше заради него. През целия си живот съм срещала двама или трима свестни мъже и той беше един от тях. Даде ми много възможности да се променя, но всеки път го подвеждах. Обикновено ми иде да крещя, като ми се наложи да си разказвам историята, но оттогава изтече твърде много вода, за да ме боли още.
Седнах и извадих цигара, като предложих и на нея. Тя я взе и ги запалих. Облегнах се назад на леглото и зачаках.
— Всичко започна в колежа. Отидох в Средния запад да уча за учителка. Училището беше смесено и след време са запознах с едно момче. Казваше се Джон Хансън. Висок и красив. Възнамерявахме да се оженим. Една нощ след един футболен мач легнахме заедно и знаеш какво се случва обикновено. Три месеца по-късно трябваше да напусна училище. Джон не искаше да се женим толкова рано и ме заведе на доктор. След аборта едва се държах на краката си. Бях страшно изнервена. Наехме апартамент с Джон и заживяхме като мъж и жена без помощта на свещеник.
Не зная откъде са се научили родителите ми. Случва се. Получих писмо от баща ми с което ми съобщаваше че вече не съм му дъщеря. Същата нощ и Джон не се върна при мен. Чаках, чаках, и накрая позвъних в общежитието. Не беше се записал за учебната програма. Духнал нанякъде. Предплатеният наем беше към края си и не знаех какво да правя.
