— Нищо. Откакто натупа ония двамата хвалипръцковци никой вече не говори с мен. Страх ги е че мога да ти се оплача. — Бобо се заля във весел смях. — Мислят че и аз съм като теб. Хазяйката ми научила за това и ми каза да съм стоял далеч от теб. Представяш ли си, Майк?
Представях си го.
— Да — казах аз. — Как е положението с пчелите?
— О, много, много добре. Намерих си и царица за кошера. Хей, я почакай, онова, дето тогава ми го каза, не е вярно. Царицата на кошера няма нужда от цар. Така пише в книгата.
— Ами тогава как ще получиш още пчели?
Въпросът ми го озадачи здраво.
— Ами май че снасят яйца, или нещо такова — избъбра той несигурно.
Канал Стрийт беше точно пред нас и пуснах Бобо да слезе като спряхме на червен светофар. Сбогува се набързо с мен и хукна по тротоара. Беше чудесно момче. Безвреден и невинен като ангелче.
Пат ме чакаше на стрелбището. Един униформен полицай ме отведе до позициите за стрелба и ми посочи къде е. Пат се псуваше за лошите попадения когато го потупах по рамото.
— Неприятности ли имаш, авер? — ухилих му се аз.
— Глупости. По-скоро тоя револвер има нужда да му се смени дулото.
Той стреля още веднъж по подвижната мишена представляваща бягаща фигура на мъж, и я улучи високо във рамото.
— Какво ти става, Пат?
— По дяволите, това щеше да му е достатъчно.
Добре го познавах и знаех че е перфекционист. Улови ме като му се смеех и ми подаде пистолета.
— Пробвай и ти.
— Благодаря ти, но аз си имам.
Измъкнах моя 45 калибров и вдигнах ударника. Мишената подскачаше и се клатеше в далечината. Револверът се закроти в дланта ми. Изстрелях три куршума един след друг. Пат спря мишената и я издърпа. И трите ми куршума бяха пронизали главата.
— Не е лошо — каза той.
Прищя ми се да го подразня.
— Аз съм експерт, защо не ми кажеш? — запитах го аз. — Тук става въпрос за стрелба.
Той се засмя. Прибрахме си и двамата пистолетите. Посочи ми към асансьора.
— Да се качим. Искам да хвърля едно око на куршума. Носиш ли го?
Извадих 45 калибровия куршум от джоба и го развих от хартията, след което му го подадох. Пат го огледа в асансьора, но следите от нарезите не бяха достатъчно ясни, за да бъде сигурен. Куршум блъснал се в каменна стена се обезформя много повече, отколкото онзи пронизал човешко тяло.
Лабораторията по балистика беше съвсем празна ако не се брояхме ние двамата. Пат закрепи куршума на специалната поставка в сложния уред и аз угасих светлините. Пред нас се появи екран на който изникнаха изображенията на два куршума. Единият беше от пистолета на убиеца, а другият с който Калецки беше стрелял по мен. Моят сувенир все пак беше запазил някои от линиите от нарезите върху себе си, които сега изпъкнаха под увеличението.
Пат завъртя куршума около оста му, като се опитваше да открие следи от нарезите които да съвпаднат с тези на другия. Веднъж му се стори че успя, но когато наложи двете изображения едно върху друго, разликата се оказа голяма. Въртя куршума още известно време, след което изключи апаратурата и включи светлината.
— Не става, Майк. Пистолетът не е същият. Ако Калецки е авторът и на другите изстрели, то е използувал друг пистолет.
— Не е възможно. Ако го е запазил след първото убийство, няма логика да се откаже от него.
Пат се съгласи с мен и повика един от хората си. Връчи му куршума и му нареди да го фотографира и да го помести в хранилището. Седнахме заедно и му изложих всички подробности от опита за покушение и мнението ми за убийството на Хал. Не коментира много. Пат беше от ония ченгета които умеят да съхраняват фактите в главата си. Оставяше ги да отлежат и те изплаваха от само себе си когато се избистряха съвсем.
Непрекъснато се удивлявах как можеше да има хора като него в полицията. Но човек можеше да се добере до истинските професионалисти в тяхната работа едва когато забравеше униформата и навлезеше в средите им. Притежаваха най-модерното оборудване на света и изключително много контакти в престъпния свят. Вестниците ги ругаеха понякога прекалено много, но в крайна сметка всички бяха принудени да се съобразяват с тях. Едва ли можеше да стане нещо за което те да не са в течение. Имаше и корупция, разбира се, но въпреки всичко и мъже като Пат, които не можеха да бъдат купени с нищо. И аз самият щях да съм един от тях, ако нямаше толкова много шибани правила и закони които ти връзваха ръцете.
Когато свърших, Пат се протегна и каза:
— Беше изчерпателен. Не мога да добавя нищо. А ми се иска да можех. Оказа ми голяма помощ, Майк. А сега ми кажи още едно нещо. Ти ми даде фактите, а сега ми дай заключението си. Кой мислиш че го е направил?
