Бебето е мое полностью

- Не мога да повярвам! - възкликна той. - Толкова се тревожих, а отговорът е бил пред очите ми през цялото време.

Защо не ми каза, че си се тревожил, Калвин? - долетя недоволен глас откъм ъгъла. - Можех да ти кажа туй, дето трябва да знаеш, още преди години.

Всички се обърнаха, за да погледнат Ани.

Тя се смръщи насреща им.

- Че то всеки с поне малко мозък в главата ще се досети, че Калвин е предопределен за планински доктор, точно като баща му и дядо му преди него. Кръвта на Бонър е силна.

- Лекар? Джейн завъртя глава и го зяпна изумено. - Права ли е? Ще станеш лекар?

Кал изгледа баба си свирепо.

- Не можа ли да ми го кажеш по-рано?

Тя подсмръкна.

- Никой не ме е питал.

Джейн се засмя.

- Ще станеш лекар? Прекрасно!

- Докато приключа, ще бъда стар лекар. Мислиш ли, че можеш да се справиш с това мъжът ти отново да тръгне на училище?

- Не мога да се сетя за нищо, което да ми достави по-голямо удоволствие.

В този момент Роузи Дарлинггьн Бонър реши, че достатъчно дълго са я пренебрегвали. Това беше нейният миг, да му се не види, и тя искаше внимание! В крайна сметка, предстояха й толкова много неща. Досадни по-малки братя, които трябваше да приветства на белия свят, приятелства, които да завърже, дървета, по които да се катери, родители, които да укротява и най-вече - страхотни романи, които да напише

Имаше и много тестове по математика, на които да я скъсат, да не говорим пък за един злощастен инцидент в химическата лаборатория с учител, който просто не оценяваше добрата литература. Ала може би беше по-добре двамата възрастни, които я съзерцаваха с глупашки изражения на лицата, засега да не знаят за химическата лаборатория.

Роузи Дарлингтън Бонър отвори уста и нададе рев: Аз идвам, свят! Независимо дали си готов, или не!

БЛАГОДАРНОСТ

Казват, че ни влече онова, от което най-силно се боим и започвам да вярвам, че наистина е така, тъй като това е втората ми книга, в която има наука и технологии, област, в която - да бъдем откровени - хич ме няма.

Много книги ми помогнаха в проучванията ми, макар да разбрах само малка частица от тях, и бих искала да спомена: Пол Дейвис, „Бог и новата физика“; Джеймс Глейк, „Хаос: създаването на нова наука“; Леон Ледерман (с Дик Терези), „Божествената частица“. Статията на Мудхурси Мукаржи „Обяснение на всичко" в „Сайънтифик Америкън“ от януари 1996 година също ми беше изключително полезна.

Благодаря на съпруга си Бил, задето ми правеше компания, докато гледах филмираната серия от лекции на прочутия професор Ричард Уолфсън върху „Теорията на относителността на Айнщайн и квантовата революция“. Професор Уолфсън и Бил, Бог да ги поживи и двамата, си изкараха чудесно.

Огромно благодаря на всички в „Ейвън Букс“ за подкрепата им, особено на редакторката ми Кари Ферън и на забележително компетентната й асистентка Ан Маккей Тороман. Както винаги съм дълбоко признателна на агента си Стивън Акселрод.

Много хора бяха изключително полезни при подготовката на тази книга. Бих искала да благодаря на доктор Робърт Милър, Пат Хаган, Лиза Либман, приятелката ми Даян, и всички почитатели на зърнени закуски в семейство Филипс. И като стана дума за зърнени закуски... Благодаря, Брайън, Джейсън и Тай, въпреки че вместо това би трябвало да учите. Само „Бойлърс“!

И разбира се, на читателите ми - думите не могат да изразят колко много означават за мен вашите писма. Благодаря ви!

ТЪРСЕТЕ

РАЙ В ТЕКСАС

Първата задача на Грейси Сноу в работата й като асистент в холивудско студио е да накара легендарния бивш футболист на „Чикаго Старс“ Боби Том Дентън да пристигне навреме в родния си град 3а началото на снимките на филм, в който той изпълнява главната роля.

И Грейси определено се нуждае от късмет в новото си начинание.

- Получи се някакво ужасно недоразумение. Не виждате ли, че изобщо не приличат на стриптизьорка? - Грейси закопча с трескави движения сакото, което преди малко бе свалила. -Моля ви, господин Дентън, може ли да поговорили някъде насате?

Боби Том въздъхна и се надигна от камъка.

- Предполагам, че така ще е по-добре. Но трябва да ми дадеш дума, че ще си останеш с дрехите. Няма да е честно аз да те видя гола, а гостите ми да не могат да се порадват на гледката.

- Обещавам ви, господин Дентън, че никога няма да ме видите гола!

Той я изгледа замислено.