- Какво е това от вътрешната страна на китката ти? - попита той, повдигайки ръката й.
Джейн едва успя да потисне охването си.
- Ъъъ... нищо. - Опита се да издърпа ръката си от неговата, но Кал я държеше здраво. - Мастило. Трябва да съм се надраскала с химикалка, без да искам.
- Колко странно! Ужасно прилича на уравнение, а не на случайна драскулка.
- Тъкмо щяхме да кацаме - подсмръкна тя - и нямаше как
да извадя тетрадката си. - Дъхът й секна, когато бебето направи троен аксел и двоен тулуп43, които несъмнено заслужаваха оценка поне 9,7. Този път болката в гръбнака се сля със свирепа контракция, която сякаш продължи вечно, ала все още можеше да е просто контракция на Бракстън Хикс. Джейн преглътна един стон, който щеше истински да го разстрои, и се разсея от страданието като се опита да започне кавга.
- Вече изобщо не се караме.
- Не е вярно, миличка. Правим го от мига, в който ми каза, че трябва да пътуваме насам.
- Спорим, не се караме. Нито веднъж не си креснал Вече изобщо не викаш.
- Съжалявам, но изобщо не мога да ти се ядосам.
- И защо не? Даже
- Шантава работа, нали? И аз не мога да го обясня.
Тя го изгледа свирепо.
- Отново го правиш.
-Кое?
- Това, което ме дразни.
- Че се усмихвам?
- Да. Точно това.
- Съжалявам. - Той сложи ръка върху опънатия й като барабан корем. - Толкова съм щастлив, че не мога да се сдържам
- Поне опитай.
Тя потисна собствената си усмивка. Кой да предположи, че воин като Кал Бонър е в състояние да изтърпи толкова много глупости? Но той като че ли нямаше нищо против Може би разбираше колко чудесно бе да се държиш абсурдно и въпреки това в отговор да виждаш единствено любов в насрещния поглед. Как бе могла да се съмнява в чувствата му към нея? Когато Кал Бонър решеше, че е влюбен, той не се отмяташе.
Кал бе успял да прогони страха й да има брилянтно дете, като я накара да разбере, че по-голямата част от нещастието в собственото й детство се дължеше не на ума й, а на това, че бе отгледана от отчужден, безчувствен родител. Нещо, за което тяхното дете никога нямаше да се тревожи.
Той се приведе напред и надникна през прозореца.
- По дяволите!
- Какво има?
- Не виждаш ли? Започва да вали! - В гласа му се промъкнаха тревожни нотки. - А ако, докато сме горе в планината, започнеш да раждаш, а пътят се наводни и не можем да слезем? Какво ще правим тогава?
- Случва се само в книгите.
- Какво ме прихвана, та се оставих да ме убедиш да направим това?
- Трябваше да дойдем. Нали ти казах - искам бебето да се роди тук. И сънувах, че Ани е на смъртно легло.
- Обади й се, още щом се събуди. Знаеш, че е добре.
- Звучеше уморена.
- Навярно е будувала цяла нощ, измисляйки някое ново престъпление от омраза против баща ни.
Джейн се усмихна. Сега постоянно го правеше. Говореше за баща си и майка си така, сякаш бяха и нейни родители. Беше й дал не само любовта си, но и семейството си.
Чувства, които не бе в състояние да сдържа, се надигнаха у нея. Усмивката й помръкна и тя заплака.
- Ти си най-прекрасният съпруг на света и аз не те заслужавам.
Стори й се, че чува изстрадала въздишка, но може да беше и съскането на гумите по мокрия паваж.
- Ще се почувстваш ли по-добре, ако ти кажа, че си записвам всички смахнати неща, които си направила този месец, и ще те накарам да ми платиш за всяко едно от тях, веднага щом си станеш нормална?
Джейн кимна.
Той се засмя и отново я целуна, докато лимузината започна да се изкачва в планината Хартейк.
- Обичам те, Джейни Бонър. Наистина те обичам. Нощта, в която се появи в дома ми с онази розова панделка около врата, беше най-щастливата в живота ми.
- И в моя - изхлипа тя.
Всички лампи в къщата на Ани бяха запалени, а червеният шевролет на Джим бе паркиран отпред. Джейн беше видяла свекъра и свекърва си само две седмици по-рано, когато бяха дошли в Чикаго за един от мачовете на Кал, и през цялото време се бяха държали като младоженци. Онази нощ Кал си беше затиснал главата с една възглавница и бе заявил, че ще купят ново легло за стаята за гости. Легло, което да не скърца!
Джейн нямаше търпение да види Джим и Лин и дори не изчака шофьорът да й отвори вратата.
- Джейн, стой! Вали и...
Тя вече се клатушкаше към верандата. Въпреки че накуцваше с превързания си крак, Кал я улови за лакътя преди да беше достигнала стъпалата и я подкрепи. Вратата се отвори рязко и Лин изхвърча навън.
- Кал, полудя ли! Как можа да я оставиш да направи такова нещо!
Джейн избухна в сълзи.
- Исках бебето ми да се роди тук!
Лин и Кал се спогледаха над главата й.
Колкото са по-умни - промърмори той, - толкова по-силно ги удрят хормоните.
Джим се появи зад Лин и прегърна снаха си, издърпвайки я вътре. Връхлетя я нов спазъм. Тя простена и се облегна тежко върху него.
Той я улови за раменете и я отдръпна лекичко от себе си, за да я погледне.
- Контракции ли имаш?
- Малко болки в кръста. Няколко контракции на Бракстьн Хикс.
Ани се обади от люлеещия се стол до телевизора. Джейн се приближи с тежка стъпка. Възнамеряваше да я прегърне, но установи, че не е в състояние да се наведе толкова. Вместо това Ани стисна ръката й.
