Контузиите му зачестяваха: изместване на рамото по време на тренировъчния лагер, травма на бедрото миналия месец, а сега и това. Лекарят на отбора му постави диагноза „навехнат глезен“, което означаваше, че тази седмица няма да може да тренира. Той беше на трийсет и шест и се опитваше да забрави, че дори Монтана се бе оттеглил на трийсет и осем. Освен това гледаше да не мисли за това, че вече не се възстановяваше така бързо, както преди. В добавка към глезена му, колената го въртяха, едно-две ребра го наболяваха и на всичкото отгоре имаше чувството, че някой забива нагорещен ръжен в хълбока му. Знаеше, че ще прекара голяма част от нощта в джакузито си.
Между навяхването на глезена и катастрофалния епизод с Роузбъд, Кал нямаше търпение да остави уикенда зад гърба си. Все още не можеше да повярва, че не бе използвал презерватив. Дори като тийнейджър не беше проявявал такава безотговорност. А най-вече се тормозеше, защото се сети за това чак след като тя си тръгна. Сякаш в мига, когато я зърна, мозъкът му мина на режим зимен сън и похотта бе поела контрол.
Май ударите по глявата му бяха дошли в повечко, защото определено имаше чувството, че си губи ума. Ако беше която и да било фенка, освен Роузбъд, никога не би я пуснал в стаята си.
Първият път имаше оправдание, защото бе полупиян, ала сега нямаше извинение. Пожела я и я взе - ни повече, ни по-малко.
Не можеше да си обясни защо го привлича толкова. Едно от хубавите неща на това да си професионален спортист бе, че можеш да избираш и той винаги пресяваше най-младите и най-красиви мадами. Въпреки думите и, тя беше поне на двайсет и осем, а той не проявяваше никакъв интерес към толкова стари жени. Харесваше ги млади и свежи, с щръкнали, едри гърди, плътни устни и лъхащи на новичко.
Роузбъд ухаеше старомодно на ванилия. А и зелените й очи. Дори когато лъжеше, тя го гледаше открито. Кал не бе свикнал на това. Падаше си по жени с пърхащи мигли и флиртуващи намигвания, ала Роузбъд имаше погледа на човек, не търпящ глупости, което си бе истинска ирония, при положение че нищо в нея не беше честно.
Кал си остана умислен до края на полета, както и през цялата следваща седмица. Това, че не можеше да тренира, го направи още по-раздразнителен от обикновено и чак в петък строгата му самодисциплина си каза думата и той изключи от съзнанието си всичко, с изключение на отбора на „Денвър Бронкос“.
„Старс“ излязоха на полуфинала в шампионата на Американската футболна конференция19 и въпреки че рамото го наболяваше, Кал се бе справил добре. Защитниците им обаче бяха спъвани и контузени и те не успяха да удържат една атака на „Бронкос“. Денвър беше победил с двайсет и две на осемнайсет.
Петнайсетият сезон на Кал Бонър в НФЛ беше приключил.
В мига, в който Джейн прекрачи прага, Мари, секретарката, която тя делеше е още двама членове на катедрата по физика в „Нюбъри“, й подаде няколко розови листчета със съобщения.
- Обади се доктор Нгуйен от „Ферми“20. Иска да говори с вас преди четири часа. Доктор Давънпорт е насрочил среща на катедрата в сряда.
- Благодаря, Мари.
Въпреки киселото изражение на секретарката, Джейн едва се сдържаше да не я прегърне. Искаше й се да танцува, да пее, да подскача до тавана, а после да се втурне през коридорите и да каже на колегите си, че е бременна.
- Трябва да ми предадеш докладите за Министерството на образованието до пет часа.
- Няма проблем - отвърна Джейн.
Изкушението да сподели новината беше почти неустоимо, но бе бременна едва от месец, а Мари, освен че изглеждаше вечно сърдита, беше от онези, които съдеха другите. Твърде рано бе да казва на някого.
Все пак, един човек знаеше и докато вземаше пощата си и влизаше в кабинета си, Джейн усети как насред щастието йсе прокрадва натрапчива тревога. Две нощи по-рано Джоди се беше отбила у тях и бе забелязала книгите за бременност, които доктор Дарлингтън неразумно бе оставила върху малката масичка. Така или иначе, не можеше да крие до безкрай състоянието си от съседката. Не се опита да го отрече, но се безпокоеше дали някой толкова егоцентричен като госпожица Пулански може да си трае относно обстоятелствата около зачеването на детето й.
Въпреки че Джоди бе обещала да отнесе тайната йв гроба, Джейн определено нямаше чак такова доверие в честносттай.Все пак, беше йсе сторила непресторено щастлива и искрена в желанието си да бъде дискретна, така че когато се затвори в кабинета си и включи компютъра, Джейн реши да не губи повече енергия в тревоги за това.
Влезе в електронната библиотека в Лос Аламос21, за да види новите доклади върху теорията на струните, публикувани от вчера насам. Правеше го ежедневно и автоматично, като всеки топ физик в света. Първото, което обикновените хора вършеха сутрин, беше да отворят вестника. Физиците се свързваха с библиотеката в Лос Аламос.
