Част от ума му прошепна, че може би е най-добре да се откаже, да спре дотук. Откъде да е сигурен, че не навлиза в неща, които е по-добре да не узнава? Ала едно от качествата, които го правеха толкова добър куотърбек, беше умението му да надушва опасностите и по някаква причина, която не разбираше, косъмчетата на тила му бяха започнали да настръхват.
- Лъжеш ме, Джоди, а аз не обичам да ме мамят.
Пусна ръката й, но едновременно с това се приближи на няколко сантиметра от нея, приклещвайки я между себе си и тухлената стена.
Момичето извърна очи.
- Тя е просто някой, когото срещнах, ясно?
- Искам име.
- Не мога... Виж, не мога да го направя. Обещах.
- Не е трябвало.
Джоди започна да разтърква ръце, зъбите й тракаха.
- Господи, Кал, тук е студено като в морга.
- Аз пък не усещам.
- Тя... Името й е Джейн. Само това знам.
- Не ти вярвам.
- О, я стига!
Дръпна се настрани, мъчейки се да мине покрай него, но той премести тежестта на тялото си, препречвайки й пътя. Знаеше, че я плаши и нямаше нищо против. Искаше да приключат с това възможно най-бързо.
- Джейн коя?
- Не си спомням.
Джоди стисна ръце още по-здраво и сви рамене.
Упорството й го подразни.
Тя го изгледа подозрително.
- Не е лошо.
- Мисля, че е много повече от това. Мисля, че то е най-важното нещо в жалкия ти животец. И знам, че никак няма да ти хареса, ако играчите престанат да идват в „Зебрите“. Ако никой от тях не иска да си прекарва времето с теб, дори резервите.
Сигурен бе, че току-що спечели, но мацето направи един последен опит да се съпротивлява.
- Тя е наистина свястна дама, която преживява труден период, и не искам да й навредя.
- Името!
Джоди се поколеба, ала най-сетне отстъпи.
- Джейн Дарлингтън.
- Продължавай.
- Само това знам - навъсено каза тя.
Кал понижи глас почти до шепот.
- Това е последното ми предупреждение. Кажи ми каквото искам да знам или ще направя така, че никой от отбора повече да не се доближи до теб.
- Ти си истинско лайно.
Той не каза нищо. Просто си стоеше там и чакаше.
Джоди потри ръце, за да се стопли, и го изгледа войнствено.
- Тя е професор по физика в „Нюбъри“.
От всичко, което очакваше да чуе, това изобщо не бе в списъка.
-
Колкото повече отговори получаваше, толкова повече кожата на тила му настръхваше.
- Защо точно аз? И не ми пробутвай разни измислици как е фенка на отбора, защото знам, че не е вярно.
Тялото на момичето вече се тресеше от студ.
- Обещах й, разбираш ли? Това е целият йживот.
- Търпението ми се изчерпа.
Кал буквално можеше да види как Джоди се мъчи да реши дали предпочита да спаси собствената си кожа, или да остане вярна на приятелката си. Знаеше какво ще избере, още преди да бе проговорила.
- Иска дете, ясно? И не желае ти да знаеш за това.
Бонър усети, че го пронизва тръпка, която нямаше нищо общо с температурата.
Джоди го гледаше неспокойно.
- Не е като да се кани да ти цъфне на вратата, когато детето се роди, и да ти иска пари. Има си добра професия и е умна, така че защо просто не забравиш цялата тази история?
Беше му трудно да диша.
- Да не искаш да ми кажеш, че е бременна? Че ме е използвала, за да забременее?
- Да, но не е като детето да е наистина твое. Ти си по-скоро нещо като донор на сперма. Тя така гледа на нещата.
- Донор на сперма? - Имаше чувството, че ще изригне... че главата му буквално ще избухне. Ненавиждаше всичко постоянно - дори не можеше да живее на едно и също място твърде дълго - а ето че сега бе създал дете. Трябваше да положи усилие, за да запази самоконтрол. - Защо аз? Защо е избрала мен?
Под враждебността на Джоди отново се появи страх.
- Тази част няма да ти хареса.
- Бас държа, че е така.
- Ами, тя си е направо гений. И понеже е много по-умна от всички останали, докато е растяла, се е чувствала като някаква откачалка. И разбира се, не иска детето й да преживее същото, затова държеше да намери някой напълно различен от нея самата за донор на сперма.
- Някой напълно различен от нея? Какво искаш да кажеш?
- Някой, който... ами... който не може да се нарече гений.
Кал искаше да я разтърси, докато тракащите й зъби не изпопадат до един на земята.
- Какво се опитваш да ми кажеш? Защо е избрала мен?
Джоди го изгледа предпазливо.
- Защото мисли, че си глупав.
Връзката между трите протона и седемте неутрона на изотопа е разкъсана, - Обърнала гръб на студентите в класа си - шестима мъже и две момичета - Джейн продължи да чертае по дъската. - Отнемете един неутрон от Li-11 и още един ще се откъсне, свързвайки останалия след тях Li-9, с двата откъснали се неутрона, и образувайки система от три тела.
Толкова беше погълната от това да обяснява сложните на неутроните ореоли в изотопите на лития, че не обърна внимание на лекия шум, надигнал се зад нея.
- Li-11 се нарича боромеево ядро, заедно с... - Изскърца стол. Разнесе се шушукане. - Заедно... - Изшумоляха листове. Още шепот. Озадачена, тя се обърна, за да види какво става.
