— Е, как мина почивката ви с Лулу? — питам аз с възможно най-нехайния си тон.
— Ами беше… добре — отговаря тя след кратка пауза. — Нали се сещаш. Малко… различно, но… иначе забавно.
— Много хубаво.
По линията се възцарява неловка тишина.
— Ами аз се питах… питах се как вървят нещата с твоята сестра — изрича колебливо Сузи. — Вие двете… станахте ли добри приятелки?
Тези думи попадат като сол върху незараслата ми рана.
Не мога да призная истината пред Сузи. Просто нямам сили да й призная, че всичко се провали. Че тя си ходи на почивка с новата си приятелка, обаче аз не съм в състояние да прекарам и една свястна вечер със сестра си.
— Всичко е страхотно! — отговарям. — Не би могло да бъде по-добре! Разбираме се прекрасно!
— Сериозно? — изрича унило Сузи.
— Напълно! Всъщност, точно в този момент двете имаме женска вечер. Гледаме филми… смеем се… мотаем се… Такива работи.
— И какво точно гледате? — Пита веднага Сузи.
— Ами… Поглеждам тъмния екран и отговарям: —
— Обожавам
— Именно! Това е най-хубавата сцена в целия филм!
— И накрая, когато Ричард Гиър се качва при нея! — добавя възторжено приятелката ми. — О, господи, ще ми се още сега да го гледам!
— Аз също! — отвръщам, без изобщо да се замислям. — Така де… да гледам… останалата част от него!
— О! — възкликва Сузи със странен глас. — Очевидно ви прекъсвам. Извини ме, моля те!
— О, не! — побързвам да я успокоя аз. — Имам предвид, няма значение.
— Ще те оставям да си гледаш работата. Сигурно нямаш търпение да останеш насаме със сестра си. Доколкото схващам, двете си прекарвате великолепно. — В гласа й се прокрадва копнеж. — Двете имате да си говорите за толкова много неща!
— Ами да! — отговарям и оглеждам празната стая. — Да, определено е така!
— Е, ще се чуем някой друг път. Чао, Беки!
— Чао! — изричам и в гърлото ми се образува топка.
Ще ми се да й извикам в слушалката: „Почакай! Не затваряй!“
Но вместо това просто затварям телефона и се вторачвам в пустотата пред себе си. В другия край на апартамента чувам как Люк, Гари и Джес се смеят на нещо. Връзката между тях очевидно е станала веднага. Само с мен не се получи.
И внезапно усещам, че ме наляга дълбока депресия.
Имах толкова големи надежди. Толкова се вълнувах и радвах, че имам сестра. Но вече няма никакъв смисъл да опитвам, нали така?! Направих всичко, което ми беше по силите — и се провалих. Тотално. Двете с Джес никога няма да станем приятелки. Не и след милион години.
Ставам от дивана, мрачно пъхвам касетата с
Мис Джесика Бъртрам
Хил Райз № 12
Скъли
Къмбрия
Скъпа мис Бъртрам,
Благодаря Ви за писмото.
След като прегледах изключително подробно Вашата банкова сметка, стигнах до извода, че разликата, за която ми говорите, е само 73 пенса.
Дълбоко съжалявам за тази грешка, допусната от нашата банка, и с удоволствие Ви съобщавам, че съм увеличил спестяванията Ви с гореспоменатата сума с три месеца назад. Освен това съм добавил и липсващата лихва, както Вие пожелахте.
Позволете ми да се възползвам от предоставилата ми се възможност да Ви поздравя още веднъж за прецизния и разумен подход, който Вие имате към своите финанси!
В по-личен план, очаквам с нетърпение да се запозная с Вас по време на предстоящата вечер на Групата на благоразумния вложител, на която предлагаме вино и сирене. Позволявам си да Ви напомня, че ще имаме удоволствието да чуем лекцията на нашия мениджър на отдел „Сметки на клиенти“, озаглавена „Да стегнем още веднъж коланите“!
