Създанието надигна предната част на черупката си и една триъгълна глава защрака с остри мандибули във въздуха. То допълзя до стълбите и им препречи пътя.
— Това е царицата на скрийчовете — изстена Фрел.
Канти остави другите да отстъпват зад него. Знаеше, че за тях има открит само един път, една посока.
„Право през това проклето чудовище.“
Вдигна лъка и потисна ужаса от гледката пред себе си. Наполовина паяк, наполовина оса, царицата приличаше на някакво създание, съшито от различни парчета и измъкнато от дълбините на ифлеленска крипта, или може би демон, призован от техния бог на ужаса Дрейк. Съскаше срещу тях и от порите по лъскавото ѝ тяло излизаше някакъв зловонен газ. Канти не знаеше дали е отровен, но миришеше на гниещите вътрешности на подут от слънцето труп.
Царицата се затътри към тях, като забиваше скелетоподобните си крака в камъните. По задната им страна се редяха остри хитинови куки.
Канти не помръдна. Изпъна тетивата — оперението на стрелата погъделичка ухото му, насочи поглед към тъмната триъгълна глава, полускрита зад ръба на най-горния сегмент, и стреля. Тетивата бръмна и стрелата полетя. Сякаш очаквала това, царицата наклони горния сегмент и стоманеният връх на стрелата отскочи от бронираната черупка.
Канти обаче не беше неопитен ловец. Помнеше един урок, даден му от разузнавача в Облачен предел, който бе първият му учител: „Често се случва не първата ти стрела да убие, а тази, която вече е във въздуха след нея“.
Докато стрелата отскачаше със звън от черупката, той вече бе сложил друга на лъка и го бе изпънал. Пусна я, така че когато царицата се изправи пак, следващата стрела я улучи право в центъра на главата. Въпреки това той не спря, за да се зарадва на този изстрел — особено като се имаше предвид, че създанието съскаше и атакуваше.
Канти остана на мястото си, пускаше стрела след стрела.
Всички попаднаха в целта.
И въпреки това съществото продължаваше да настъпва към него.
Той наклони глава, прицели се и пак пусна тетивата.
Тази стрела прониза челюстите и се заби в тъмното гърло на царицата. Мандибулите щракнаха и я прерязаха на две, но стрелата бе последвана от още една.
„На, опитай пак.“
Атаката на царицата се забави, краката ѝ се заклатиха като кокили на акробат.
Той продължи да я обсипва яростно със стрели, предимно по главата, а няколко бяха насочени към оголените ѝ гърди в търсене на проклетото ѝ сърце, ако имаше такова.
Най-сетне чудовището се сгромоляса на стълбите и се плъзна към него. Едва тогава той се надигна и отстъпи. Все пак посегна през рамо за нова стрела, но не напипа нищо. Беше изпразнил колчана си. Вместо това измъкна нож, за да е готов в случай че царицата покаже някакви признаци на живот.
За щастие грамадното туловище остана неподвижно. Даже в смъртта зловонният газ продължаваше да се лее от издутия търбух, образувайки облак около нея.
Канти се отдръпна.
Фрел дойде при него, дойдоха и другите. Канти очакваше похвали и ликуване, но получи само един разтревожен поглед от наставника си. Другите двама зяпаха назад през реката. В мъглите там тихото жужене на скрийчовете се бе усилило до свиреп вой. Съсредоточен в стрелбата, той бе пропуснал да забележи смяната на тембъра в звука на ордата.
— Идват — каза Джейс.
Дали привлечени от миризмата на своята царица или от одевешните ѝ съскащи викове, скрийчовете явно възнамеряваха да отмъстят за погубената си владетелка.
— Бягайте — каза Фрел. — И не спирайте.
Втурнаха се напред, като заобикаляха възможно по-отдалече изпускащия газове труп, и продължиха нагоре по древното стълбище. Канти вървеше начело — и затова пръв разбра грешката в предположенията им.
Отпред нови четири-пет опасани с паяжина тунела се отклоняваха от мъгливото стълбище. Големи тъмни сенки изпълзяха от тях.
Канти хвърли поглед назад към Фрел, укорявайки приятеля си, че не е знаел истината — невежество, което щеше да ги погуби всичките.
Скрийчовете нямаха само
Имаха много.
Никс зяпна тъмните фигури, събиращи се на стълбите пред тях. Зад нея яростното жужене на ордата се извиси до ужасно кресчендо и дори мъглата сякаш затрепери. Тя усещаше това бръмчене върху кожата си, в костите си. Тръсна глава, защото звукът се превърна в стършелово гнездо в главата ѝ.
Едва тогава осъзна, че не скрийчовете я тормозят така, а нещо по-познато. Наостри уши за пискливия зов, който прорязваше трескавото жужене на скрийчовете.
Вдигна очи, когато една крилата фигура пикира през клоните и прелетя над главата ѝ, а после се стрелна към небето, сякаш се опитваше да я повлече нагоре — и успя.
