Най-лошо от всичко бяха празнооките черепи на мъртви хора, някои все още с шлемове. Поне сто меча стърчаха от тези купчини, някои стиснати в ръцете на скелети.
— Мисля, че вече знаем защо този проход се нарича Пътят на
Всички се обърнаха към арката и трескавите усилия на прилепа да ги отклони оттам.
— Какво има там горе? — попита Джейс.
Под тях воят на тилазаврите стана още по-свиреп и бе достатъчно близко, за да се долови в него гладът на ловците.
— Не знаем — отвърна Канти, — но
— Продължаваме — реши Фрел. — Нямаме избор. Тези кости може да са отпреди векове.
Никой не възрази, защото яростта на тилазаврите растеше. Беше сигурна смърт да останат на стълбите пред приближаващата се свирепа глутница.
Тръгнаха към арката, но Канти не бе заблуден от думите на наставника си. Изгледа прилепа, танцуващ във въздуха горе, и се вслуша в предупреждението му. Свали лъка и извади една стрела от колчана си. Не че мислеше, че това ще му помогне. Представи си всички онези сребристи мечове в ръцете на мъртъвците…
„На тях оръжията определено не са им помогнали.“
Минаха предпазливо под арката, затаили дъх. Но стъпалата от другата ѝ страна не изглеждаха по-различни от тези зад тях. Отпред гора изпълваше цялото ждрело. Продължиха нагоре, стъпало по стъпало, площадка по площадка. Все още не се виждаше никаква заплаха.
„Може пък Фрел да е прав…“
Никс бе първата, която забеляза промяната.
— Няма птици — прошепна тя.
Канти спря. Наостри уши и очи, вглеждаше се в горската плетеница и се ослушваше. Никакви ястреби не пищяха във висините. Не се чуваше крякане на врани от гнездата им. Осъзна също, че е минало известно време, откакто е виждал за последно някоя гадинка и му се е налагало да избягва зъбите на нападаща змия.
Фрел им махна да продължават напред.
Докато вървеше, Канти търсеше признаци на живот, който да не е зелен или бодлив. Оглеждаше скалните стени и виждаше дупките високо по тях, където са гнездели птици, но те изглеждаха празни и изоставени.
„Къде са се дянали всич…“
Движение в една от тези дупки привлече погледа му. Нещо падна от нея и се търкулна по скалите, за да изчезне в храстите.
Той спря и остави другите да го подминат. Присви очи към другите дупки, но не забеляза нищо подобно. Понечи да се извърне, готов да го приеме за разместен камък, когато още една сиво-черна топка изскочи от друга дупка и заподскача надолу по стръмния склон.
А после още една.
И още една.
Той се опита да проумее тази загадка, но тогава отпред отекна вик. Той се хвърли през листака, за да настигне другите. На следващата площадка Никс стоеше, затиснала устата си с ръка. Джейс я издърпа крачка назад, а Фрел се приведе напред.
Нещо се бе проснало на камъните малко по-нататък.
Канти си проби път, за да види.
— Горкичкото — промълви Никс.
Канти застана до Фрел. В другия край на площадката лежеше малка сърна. Краката ѝ бяха изпънати и вкочанени. Оцъклените ѝ очи се взираха в тях. Коремът ѝ беше подут.
— Какво я е убило? — попита Джейс.
С очите си на ловец Канти потърси някаква рана или петънце кръв.
Следващите думи на Фрел го накараха да потрепери.
— Тя не е мъртва.
— Какво? — Никс отстъпи още една крачка и в гласа ѝ звучеше същият ужас, какъвто изпитваше Канти.
Но Фрел беше прав. Канти видя как очите на сърната се преместиха към говорещия алхимик. От ноздрите ѝ излизаше мъчително дишане, толкова слабо, че не личеше гърдите ѝ да помръдват.
Сърцето на Канти се сви жалостиво при тази гледка.
„Жива е, но не може да мръдне.“
Със зловещия интерес на алхимик, Фрел коленичи, за да я огледа по-добре. Промърмори:
— Това на шията ѝ черни трънчета ли са?
Канти не се интересуваше от отговора на тази загадка. Преглътна и отмести поглед — но там, където попаднаха очите му, беше много по-зле. Подутият корем на сърната бе започнал да шава като бавно къкреща яхния.
— Фрел… — каза предупредително Канти и посочи.
Алхимикът го сграбчи за рамото и викна на всички:
— Дръпнете се.
Гърченето на корема на сърната се усили. Жално блеене излетя от гърлото ѝ. После коремът се пръсна в дъжд от кръв и разкри гърчеща се маса от бели червеи, всеки голям колкото кутре. Те запълзяха по площадката в смесица от жлъчка и кръв.
Всички отскочиха с ахкане и смаяни викове. Но слепите червеи не им обърнаха внимание, а изпълзяха с гърчене в листатите храсти, за да се махнат от по-осветените части на скалите.
— Какви са тези твари? — попита Никс.
Фрел я погледна, лицето му бе станало пепеляво. Но преди да успее да отговори, от всички страни се надигна трополене. Звучеше като градушка, биеща по каменен покрив.
Канти си спомни странната гледка отпреди малко. Изправи се и се обърна към една пролука между дърветата. През нея можеше да зърне скалните стени от двете страни. От дупките на старите птичи гнезда изскачаха топки, всяка голяма колкото юмрука му, и трополяха надолу по склона. Бяха стотици. Отпред и отзад. Даже и от скалите от другата страна на реката.
Трополенето им се усили до тътен.
