— Освен това имам доста по-голям стимул, отколкото вашият човек — дъщеря ми е използвана за нещо, за което бих желал да не мисля, но не мога.
— Това е проблемът — обади се Хеджър. — Съществува опасност да се интересуваш повече от нея, отколкото да извикаш армията.
— За бога! — каза разгневен Кат. — Ще бъдем сред проклетата джунгла! Аз ще
— Мистър Катлидж — намеси се Бергман, — това е неосъществима прищявка. Ние…
— И накрая — продължи Кат, — аз имам нещо, което няма нито вашият човек, нито вие.
Бергман погледна Кат с усмивка, но любопитството му беше раздразнено.
— Какво е то, мистър Катлидж? — запита той.
Кат също си позволи една лека усмивка.
— Имам един милион долара в брой.
Хеджър се наведе към него.
— В брой ли каза?
— В банкноти по сто долара.
Бергман се опита да го прекъсне, но Хеджър махна с ръка.
— Колко време ще ти бъде необходимо, за да ги вземеш?
— Половин час.
Хеджър погледна към Бергман и каза:
— На нас ни трябват един милион долара, той има един милион долара…
Бергман поклати глава утвърдително.
— Чуйте, мистър Катлидж, заемете ни тези пари и ви обещаваме, че нашият човек ще направи всичко, което е по силите му, за да измъкне дъщеря ви.
— Хич не се надявайте — отговори Кат. — Вашият човек няма интерес да му виене на ръцете една непозната жена. Той ще иска да се измъкне жив оттам, когато му стане напечено на задника, и аз няма да ви дам нито цент, за да го изпратите.
— Мистър Катлидж, бъдете благоразумен — каза с умолителен тон Бергман. — Аз съм федерален служител. Нямам пълномощие да ангажирам цивилен гражданин с опасна правителствена мисия.
— Каква правителствена мисия? — запита Кат. — Шибаните колумбийци отиват в джунглата, а на тях хич не им пука кой ще им каже къде е фабриката. Не ме изпращайте, просто ми кажете как да стигна дотам, и ще отида по собствено желание. Ще подпиша документ за освобождаването ви от отговорност, ако това ще ви накара да се чувствате по-добре. Ще поема пълна отговорност за себе си и дъщеря си.
Кат се изправи и продължи:
— Ще ви кажа още нещо. Ако някой от вас изпрати колумбийската армия на онова място, преди аз да съм извел дъщеря си оттам и в резултат на това тя пострада, ще държа отговорни представляваните от вас агенции и вас лично. Вече видяхте как пресата отрази случилото се с мен и семейството ми — представете си отзивите, които ще предизвикам, ако убият Джинкс заради вас.
Тримата седяха безмълвни и го гледаха. Останалите хора в стаята бяха спрели да разговарят по телефоните и също го слушаха.
— Това е положението, в което се намирате, господа — каза накрая Кат. — Без парите ми няма да се проведе операцията ви или ако намерите начин да я проведете, то аз ще бъда, както е казал незабравимият Линдън Джонсън32, извън палатката и ще пикая вътре. От друга страна, ако използвате парите ми и ме пуснете да ида вместо вашия човек, ще имате това, което искате — ще нанесете удар на една гигантска мрежа за наркотици и ще имате шанса да станете герои. Ще вечеряте в Белия дом с Нанси Рейгън. Ако нещата се объркат, аз няма да съм жив, за да разкажа какво се е случило.
Бергман, Хеджър и Гомес все още го гледаха, без да казват нищо. Накрая Бергман се обърна към Хеджър:
— Познаваш го по-добре от мен. Има ли каквото е нужно, за да се справи?
Кат погледна Хеджър, който не го изпускаше от погледа си. Чакаше нервно да чуе отговора. Сега всичко зависеше от думата на човека, който, Кат беше сигурен в това, го мрази повече от всичко на света.
— Не зная — каза накрая Хеджър. — Но ще ви кажа едно — той е най-безмилостният кучи син, когото познавам.
Кат отново чакаше. Стоеше до прозореца в стаята си и гледаше облаците, преминаващи над зелените планини, които заобикаляха града. Вече от час беше в хотела. Телефонът звънна.
— Ало!
— Тук е Бъз Бергман. Всичко е уредено. Ще се видим утре, за да поговорим повече, но тази вечер ще трябва да те проучват онези хора. Джони Гомес ще ти обясни.
Кат изчака мълчаливо. С изненада установи, че ръката му трепери леко.
— Тук е Джони Гомес, Кат. Слушай внимателно. На най-горния етаж на „Текуендама“ има нощен клуб. Нали си в този хотел?
— Да.
— Горе има кубински танцьорки — от хотел „Тропикана“ в Хавана. Идват в Богота всяка година. Обади се в клуба, за да направиш резервация. Представи се и кажи, че си приятел на мистър Варгас и искаш самостоятелна маса. Дотук ясно ли е?
— Да. Аз съм Елис, приятел на Варгас.
— Точно така. Трябва да вземеш със себе си сто хиляди долара в стодоларови банкноти.
— Ясно. Какво да правя, като ида там?
