Божията формула полностью

— Дао подчертал ролята на движението в определението на същността на нещата. Вселената се полюшва между ин и ян, двете лица, които отмерват ритъма на установените цикли на движение и чрез които се проявява Дао. Животът, казал Джуан Дзъ, е хармония между ин и ян. Както йога е индуският път към просветлението, че всичко е Брахман, а осмостепенният свещен път на Буда е будисткият път към просветлението, че всичко е Дхармакая, така даоизмът е даоисткият път към просветлението, че всичко е Дао. Даоизмът е метод, който използва противоречията и парадоксите, за да стигне до Дао. — Вдигна ръка. — Лао Дзъ казва: за да свием нещо, първо трябва да го разширим. — Наведе глава. — Това е дълбока мъдрост.

Чрез динамичната връзка между ин и ян даоистите обясняват промените в природата. Ин и ян са двата антагонистични полюса, два края, свързани един с друг с незабележима връзка, двете лица на Дао, единството на противоположностите. Реалното непрекъснато се мени, но промените са циклични, надделява ту ин, ту ян. — Вдигна ръка отново. — Но, внимание, крайностите са илюзии на единното. Буда говори за двойственост. Той е казал: светлина и сянка, дълго и късо, черно и бяло могат да бъдат опознати само по отношение едно на друго. Светлината не е независима от сянката, нито черното от бялото. Няма противопоставяния, а взаимна обвързаност.

— Не разбирам — каза Томаш. — Кои са тогава основните новости на даоизма?

— Даоизмът не е точно религия, а философска система, родена в Китай. Но все пак някои от основните й идеи съвпадат с будизма. Като представата за динамично и недостъпно Дао.

— В какъв смисъл недостъпно?

— Спомнете си думите на Лао Дзъ: Дао, което може да бъде изказано, не е истинско Дао. Дао е извън нашия хоризонт на разбиране. То е неизразимо.

— Интересно — усмихна се Томаш. — Точно това се казва в юдейската Кабала. Бог е неизразим.

— Реалното е неизразимо — заяви Тензин. — Още в Упанишадите се говори за недостижимостта на същинската реалност за точни термини: което очите не стигат, думата също не стига, то е непостижимо за ума, не го разбираме и не можем да учим другите. Самият Буда, когато бил помолен от един негов ученик да определи какво е просветление, отговорил с мълчание, позволявайки си само да покаже едно цвете. Онова, което Буда е искал да изрази с този жест, известен като Проповедта с цветето, е, че думите ни служат само за предмети и идеи, които са ни познати. Буда казал: името служи да обозначи онова, което се смята, че е дадено нещо или състояние и това го отделя от другите неща и състояния, но когато искаме да видим какво се крие зад името, откриваме нещо все по-голямо и по-сложно, което не може да бъде разделено. — Въздъхна. — Постигаме просветление за висшата реалност, за Дхармакая, за същността отвъд думите и понятията. Дали ще я наричаме Брахман, Дхармакая, Дао или Бог, тази истина си остава неизменяема. Можем да почувстваме тази висша реалност в Богоявлението, можем да разбием илюзиите на мая и цикъла на кармата, да постигнем просветление и да достигнем до реалното. Но каквото и да правим, каквото и да кажем, не бихме могли да го опишем. Реалното е неизразимо. То е отвъд думите.

Томаш се размърда на възглавницата и погледна Ариана.

— Извинете, учителю — каза тя с нескрито нетърпение. — Всичко това е смайващо, безспорно, но не отговаря на нашите догадки.

— Наистина ли?

— Не — настоя Томаш. — Бих искал да ни разясните по-подробно същността на проекта, по който сте работили заедно с Айнщайн.

Бодхисатва въздъхна.

— Фадзян е казал: когато се почувстваш объркан и изпълнен със съмнения, и хиляда книги няма да стигнат. Когато постигнеш истинско разбиране, и една дума само е в повече. — Погледна към Томаш. — Разбирате ли?

— Мм… горе-долу.

— Тези нерешителни думи, които приличат на дъждовни капки, ми напомнят една дзен поговорка — продължи Тензин. — Дъждовни капки тупат по листа на Башо, но не са сълзи от мъка, а само мъката на онзи, който ги слуша.

— Смятате, че съм изпълнен с мъка?

— Смятам, че вие, португалецо, не ме слушате. Всъщност слушате ме, но не ме чувате. Когато чуете, ще разберете. Когато разберете, и една дума само ще е в повече. А докато не го сторите, и хиляда книги няма да ви стигнат.

— Искате да ми кажете, че всичко това е свързано с проекта на Айнщайн?

— Казвам ви, каквото ви казвам — каза тибетецът със спокоен глас, насочил пръст към него. — Спомнете си за китайската поговорка: учителят отваря вратата, но трябва сам да влезеш.

— Много добре — съгласи се Томаш. — Знам вече, че ми отворихте вратата. Сега ли трябва да вляза?

— Не — прошепна Тензин. — Сега е време да ме чуеш. Както е казал Лао Дзъ: действай, без да вършиш; работи без усилие.

— Да, учителю.

Бодхисатва притвори очи за миг. Изглеждаше потънал в медитация, но веднага отвори очи.