— Да. — Тензин постави ръка на гърдите. — Аз продължих своя път, следвайки свещения осмостепенен път на Буда, и изпълних това условие.
— А професор Сиза?
— Той продължи пътя си в Университета в Коимбра.
— И изпълни второто условие?
— Да — каза накрая.
Томаш и Ариана се наведоха напред, целите в слух.
— Извинете — каза историкът. — Твърдите, че професор Сиза е намерил друг начин за доказване на съществуването на Бог?
— Да.
— Но… как?
Тензин въздъхна.
— В началото на годината получих картичка от моя приятел Аугущо, с която ми съобщаваше новината. Каза ми, че най-сетне били изпълнени двете условия, които ни бяха поставени през 1955 г. от нашия наставник. Както можете да предположите, бях изключително радостен и веднага му отговорих, канейки го да дойде тук, за да сподели с мен голямата новина.
— Видях картичката — отбеляза Томаш. — Той дойде ли тук?
Старият тибетец протегна ръка и докосна дървото с дланта на ръката си.
— Да. Дойде в „Ташилунпо“ и поседнахме точно тук, под това дърво.
— И?
— По отношение на първото условие се бяха появили допълнителни данни. Един сателит на НАСА, СОВЕ95, за измерване на фоновата космическа радиация в земната атмосфера установи през 1989 г., че има незначителни изменения на температурата в тази радиация, отговарящи на флуктуациите в плътността на материята, които обясняват раждането на звездите и галактиките. Космическата сонда WMAP96 изпраща от 2003 година насам нови данни за космическото микровълново лъчение, които ни предоставиха още по-подробни сведения за раждането на Вселената. Новата информация потвърди, че Вселената се е появила след рязко първоначално „раздуване“ преди около четиринадесет милиарда години.
— А второто условие?
— Аугущо ми каза, че приключил изследванията си. Открил друг начин да се докаже научно съществуването на Бог.
— Какъв?
— Не ми каза нищо повече. Съобщи ми, че е готов да го обяви публично, и ме помоли, когато научната общност се обърне към мен, да потвърдя, че съм бил свидетел на работата на Айнщайн върху този изключителен проект.
— А вие?
— Разбира се, че се съгласих. Той искаше от мен да кажа истината.
Настъпи тишина.
— Но какво е второто доказателство?
— Не знам.
Томаш погледна Ариана с опасение, че развръзката им се изплъзва.
— Има ли начин да узнаем?
— Да.
— Наистина ли?
— Не се ли досещате?
— Аз ли? Не.
— Нагарджуна е казал: взаимозависимостта е в основата на съществуванието и естеството на нещата; те са нищо сами по себе си.
— Какво искате да кажете с това?
— Аугущо имаше един асистент, на когото мисля, че се доверяваше.
— Професор Луиш Роша — уточни Томаш. — Познаваме се вече. Та какво за него?
— Той знае всичко.
Опашката от пътници, които не бяха граждани на Европейския съюз, беше наистина огромна, но Томаш се надяваше да заобиколи проблема. Остави Ариана да чака и се приближи до гишетата на граничната полиция, опитвайки се да разбере дали задействаните преди заминаването им от Лхаса връзки щяха да доведат до резултат. Не намери човека, когото търсеше, и ядосан извади мобилния си телефон. Наложи се да изчака, докато апаратът намери мрежата, и тъкмо се канеше да набере номера, когато зърна едно познато лице да се подава иззад гишетата.
— Хай, Томаш — поздрави Грег Съливан. Изглеждаше спретнат и зализан, както обикновено, същински мормон. — Тук съм.
Томаш въздъхна с облекчение.
— Здрасти, Грег — възкликна с широка усмивка. — Уреди ли всичко?
Американецът махна на един нисичък мъж с тъмен мустак и заоблено коремче. Двамата прекрачиха митническата бариера и дойдоха при Томаш.
— Това е мистър Морейра, директор на Имиграционната служба на летището — каза Грег, представяйки непознатия.
Морейра премина директно на въпроса.
— Къде е тази госпожа? — попита той, хвърляйки изпитателен поглед към опашката от пътници, които не бяха граждани на Европейския съюз.
Томаш кимна с глава и Ариана излезе от редицата, присъединявайки се към тримата мъже. Представиха ги един на друг и Морейра ги изведе извън митническата зона. Спря пред вратата на кабинета си и покани иранката да влезе. Томаш понечи да я последва, но дребният мъж застана на пътя му.
— Първо трябва да разрешим бюрократичния въпрос с госпожата — каза той любезно, но твърдо. — Вие, господа, можете да изчакате тук.
Томаш остана на вратата и проследи с поглед Ариана, която седна в кабинета и започна да попълва един след друг документите, които Морейра й подаваше.
— Всичко е под контрол — каза Грег. — Relax97.
— Надявам се да е така.
Американецът оправи червената си вратовръзка.
— Томаш, ще ми обясните ли какво всъщност става? — помоли той. — Когато се обадихте от Лхаса, признавам си, не разбрах добре някои неща.
— Не разбрахте, защото не ви казах всичко. Разговорът не е за телефон, нали разбирате?
— Да, естествено. И тъй, какво става?
— Оказва се, че всички търсим нещо, което не съществува.
— Нима? И какво е то?
— Формулата за евтина и лесна за производство атомна бомба. Такава формула не съществува.
