— Много добре. Онова, което се опитвам да кажа с всичко това, е, че когато се търси коренът на нещата, установяваме, че съзнанието се основава на биологията, която, от своя страна, се основава на химията, а тя — на физиката, която пък се базира на математиката. И така, пак ще ви напомня, че електронът не се върти надясно или наляво, защото така му харесва, по собствена воля, а защото така налагат законите на физиката. Движението на електрона може да е неопределимо поради хаотичната му сложност, но е детерминирано. — Положи ръка на гърдите си. — Понеже всички ние сме изградени от атоми, организирани по един необикновено сложен начин според законите на физиката, нашето поведение също е детерминирано. Но и то, като това на електроните, е неопределимо поради присъщата му хаотична сложност. Донякъде е като времето. Метеорологията е детерминирана, но е неопределима заради сложността от фактори и заради проблема с безкрайността, при което малки промени в първоначалните условия предизвикват непредвидими резултати в перспектива. Това е старата история с пеперудата, която, потрепвайки с криле, може да предизвика ураган на другия край на планетата след известно време. Психиатрите твърдят, че дадено събитие в детството може да стане причина за определено поведение на индивида в зряла възраст, нали? А какво е това, ако не ефектът на пеперудата, приложен в човешки мащаб?
— Разбирам.
— Онова, което искам да кажа с това, е, че макар и решенията ни да изглеждат съзнателни и волеви, всъщност не са. Дори обратното, всички те зависят от фактори, за чието влияние в повечето случаи нямаме ни най-малка представа.
— Но това е ужасно — отбеляза Томаш. — Това означава, че ние не сме господари на самите себе си. Щом всичко е предрешено, за какво изобщо трябва да се тревожим? Защо да внимаваме, когато пресичаме улицата например?
— Вие бъркате детерминизма с фатализма.
— Нима, в крайна сметка, не са едно и също?
— Не. Не са. От гледна точка на макрокосмоса, всичко е предопределено. Но от гледна точка на микрокосмоса на всеки човек нищо не изглежда предопределено, защото никой не знае какво ще се случи в следващия момент. Има много външни фактори, които ни задължават да вземаме решения. Например, ако започне да вали, решаваме да отворим чадъра. Това решение си е наше, макар вече да е предопределено, защото, въпреки че не го знаем, законите на физиката са се наговорили да започне да вали точно в този момент и софтуерът, заложен в мозъка ни, е определил, че чадърът е подходящият отговор на съответната външна ситуация. Схващате ли? Свободната воля е понятие на настоящето. Но факт е, че не можем да променим онова, което сме направили в миналото, нали? Вече е сторено. Това означава, че миналото е определено. Но ако миналото и бъдещето съществуват заедно, макар и в различни планове, то и бъдещето е предопределено.
— Проблемът си остава — настоя Томаш. — Ние сме само едни марионетки.
— Не бива да мислите така — каза физикът. — Представете си един футболен мач.
— Футболен мач ли?
— Представете си, че сте записали мача между Италия и Франция от Световното през 2006 г. Докато трае играта, футболистите сами вземат решения, нали така? Вземат топката, подават си я един на друг. Но като гледаш записа, знаеш, че всичко е решено. Играта ще завърши при резултат 1:1 и Италия ще спечели с дузпи. Каквото и да правят играчите от този запис, резултатът е предрешен и никога не ще успеят да го променят. Нещо повече, всички действия на футболистите, които са свободни в този момент, вече са предопределени. Дори и ударът с глава на Зидан в Матераци. — Усмихна се. — Животът е като записан на DVD футболен мач. Вземаме свободни решения, но те вече са предопределени.
— Разбирам, но това не ме успокоява — настоя Томаш. — В крайна сметка, стигаме до същия извод, че не сме господари на самите себе си.
Луиш Роша задържа поглед върху събеседника си.
— Означава нещо много по-важно от това — отсъди той. — Много повече.
— Много по-важно ли? — учуди се историкът. — В какъв смисъл?
Физикът замълча за момент, докато обмисляше как да продължи изложението си.
— Спомняте ли си за Демона на Лаплас?
— Мм… горе-долу.
— Както знаете, всички събития си имат причина и следствие, при което причините вече са следствия от предишни събития, а следствията стават причина за следващи събития. Това ви е познато, нали?
— Разбира се.
— Като проследил докъде най-накрая би довела тази непрекъсната верига от причини и следствия, маркиз Лаплас стигнал до заключението, че сегашното състояние на Вселената е следствие от предишно състояние и причина за онова, което ще последва. Ако ние познаваме актуалното състояние на материята, енергията и законите до най-дребния детайл, ще успеем да изясним цялото минало и цялото бъдеще. Ако си послужим с израза на самия Лаплас, бъдещето и миналото в този случай биха станали настояще пред очите ни. — Махна към Томаш. — А сега ви питам: какво е следствието от това заключение?
Историкът въздъхна.
— Че всичко е предопределено.
