Божията формула полностью

— Оригиналното послание, шифровано от Айнщайн — поясни Томаш.

Американецът повдигна очи и го изгледа въпросително.

— Но това не означава нищо…

— Не, нищо.

— В такъв случай?

— В такъв случай ще трябва да продължим с дешифрирането, не мислите ли?

— Но нали го дешифрирахме?

— Очевидно не сме — възкликна Томаш. — Както отбелязахте, il rsvb нищо не означава. Което ще рече, че сме направили само първата крачка в дешифрирането.

— Значи има и още?

— Разбира се, че има. — Посочи последната дума, изписана под редовете с азбуките. — Виждате ли това име?

— Да. И какво?

— Можете ли да го прочетете?

Грег се наведе над хартията.

— Ат… атбарт?

— Атбаш.

— Атбаш — повтори американецът. — Какво е това?

— Атбаш е традиционна форма за староеврейско шифрово заместване, използвана в Стария завет. Идеята се състои в следното: буквата, която се намира примерно на трета позиция от началото на азбуката, се замества с буква, стояща на трета позиция от края на азбуката. Така c става x, нали? Третата буква от нормалния азбучен ред е заместена с третата от края и така нататък.

— Разбирам.

— Има много примери за атбаш в Стария завет. Например в Йеремия често се появява думата_ checha_, с която започва с две еврейски букви — shin и kaph. И така, shin е предпоследната буква от еврейската азбука. Като я заместим с втората поред от азбуката, получаваме beth. Kaph е дванадесетата буква, ако броим отзад напред, затова ще я заместим с дванадесетата по ред буква от началото — lamed. Следователно shin-shin-kaph става chechac, което ни дава beth-beth-lamed. Babel. Вавилон. Разбрахте ли?

— Да, хитро.

— Хитро и просто.

— Айнщайн е използвал атбаш в този свой шифър, така ли?

— Забележката ни препраща натам, нали? Алберти, както е очевидно, означава шифърът на Алберти с принадлежащите му шифрови азбуки. Атбаш означава, че трябва да потърсим съответстващите букви на il rsvb, нали?

— Звучи логично — съгласи се Грег. — Да го направим ли?

Томаш заби поглед в изписаните пред него Il rsvb и пресметна позицията на всяка буква от азбуката.

— Добре, i е деветата от началото. Деветата от края е… мм… r. А l е дванадесетата от началото, което съответства на… o. А пък r дава… дава I, s… мм… дава h, v става… става e и b ни праща към… y.

Показа резултата.

— Какво е това? — попита Грег. — Ro ihey? Какво означава? Криптоаналитикът присви очи и се взря в посланието.

— Всъщност… — измърмори той, прехапвайки долната си устна, — нямам идея какво може да е.

— Да не би да е на някакъв странен език?

Томаш внезапно се оживи.

— Ами да, очевидно е така — възкликна той. — Щом знакът е в Битие, трябва да е на староеврейски, нали?

— А вие знаете ли староеврейски?

— Уча го в момента — каза той. — Но знам поне това, че в староеврейския думите се четат отдясно наляво, а не отляво надясно. — Взе писалката. — Момент, ще го изпиша по обичайния начин. Обърна буквената поредица.

— Yehi or! — прочете Грег. — Какво означава това?

Томаш пребледня.

— Господи!

— Какво има?

— Yehi or! Нима не разбирате?

— Ама, какво е това?

— See sign Genesis. Yehi or! — Удари с показалец по нечетливо нахвърляната на хартията фраза. — Това е знакът от Битие.

— Добре, но какво означава?

Томаш погледна към Грег и към Ариана, смаян от онова, което току-що беше открил, връхлетян от образи и звуци, думи и мисли, които в този момент, сякаш внезапно влезли в синхрон, подобно на възвишена мелодия, изтръгната от хаотичен оркестър, се вплетоха, напасвайки се едни на други, за да изтръгнат от мрака най-дълбоката истина.

Ом.

Първичният звук ом, сътворил Вселената, отекна в паметта му с дълбокото хорово припяване на тибетските монаси. Под завладяващия звук на съзидателната мантра си бе спомнил за вечния танц на раждането и смъртта, на съзиданието и разрушението, за божествената хореография, приела формата на вечния танц на Шива. И пак под въздействието на отекващата му в главата свещена мантра бе проумял тайната на Сътворението, мистерията, стояща зад Алфа и отвъд Омега, уравнението в основата на Вселената, загадъчния Божествен план, удивителната цел на живота, софтуера, вложен в хардуера на Космоса.

Endgame на битието.

Пред себе си държеше, нахвърляна набързо с писалката, формулата, благодарение на която всичко се бе появило от небитието.

Всичко, включително и самият Творец.

— Томаш — настоятелно го повика американецът и почти го раздруса от нетърпение. — Какво, по дяволите, значи това Yehi or?

Криптоаналитикът погледна към него и към Ариана, изгледа ги втрещен и вдъхновен, изгледа ги, сякаш се беше пробудил от дълъг транс, и едва доловимо, почти със страх, изрече магическото уравнение, словата, към които разпилелият се из Вселената интелект трябваше един ден да прибегне, за да се спаси от катаклизма на края на света и всичко да започне отново. Божията формула.

— Да бъде светлина!

Лицето на Грег остана невъзмутимо.

— Да бъде светлина? — прошепна накрая. — Не разбирам…