Томаш претегли офертата. Сто хиляди евро на месец са по три хиляди на ден. Тоест, би спечелил на ден, колкото за месец във факултета. Защо се колебае? Историкът се усмихна и протегна ръка над масата.
— Съгласен съм.
Стиснаха си ръцете, сключвайки сделката.
— И заминаваме за Техеран веднага — добави тя.
— Е… това няма как да стане — каза историкът. — Ще трябва да отида до Лисабон и да се погрижа за някои неща.
— Нуждаем се спешно от вас, професоре. За тези пари не може да се занимавате с други, странични неща.
— Вижте, аз трябва да представя отчет в „Гулбенкян“ за срещите в Египетския музей, освен това имам някои висящи проблеми за разрешаване във факултета. Остават ми четири лекции, за да приключа семестъра, и се налага да намеря асистент, който да ме замести. Едва тогава ще съм на ваше разположение и ще мога да замина за Техеран.
Иранката въздъхна нетърпеливо.
— В такъв случай, след колко време можете да дойдете?
— След седмица.
Ариана поклати глава, преценявайки положението.
— Хм… добре. Надявам се все някак си да се оправим дотогава.
Томаш взе копието, взирайки се за сетен път в заглавието.
— Как ръкописът е попаднал във вашите ръце?
— Не мога да ви кажа. Този въпрос не ви засяга.
— Е, добре. Но предполагам, че можете да ми кажете какъв проблем разработва Айнщайн в този непубликуван текст, нали?
Ариана въздъхна и поклати глава.
— За съжаление, по този въпрос също не мога да ви дам сведения.
— Да не искате да ми кажете, че и това е поверително?
— Разбира се. Всичко, свързано с този проект, е поверително. Но в този случай не бих могла да ви отговоря, защото, колкото и невероятно да изглежда, дори ние не успяхме да разберем какво е написано там.
— Какво говорите? — По лицето на Томаш се изписа почуда. — Какъв е проблемът? Нямате преводач от немски?
— Проблемът е, че част от документа не е написана на немски.
— О, така ли?
— Да.
— Тогава?
— Вижте, това, което ще ви кажа, е абсолютно поверително.
— Да, вече го обсъдихме, не се безпокойте.
Ариана си пое дълбоко въздух.
— Почти целият документ е написан от ръката на Айнщайн. Но един малък абзац, по съображения, които не са ни напълно известни, е зашифрован. Нашите криптоаналитици се мъчиха над този шифрован откъс и стигнаха до заключението, че не могат да разбият шифъра, защото въпросната част от текста е написана на друг език, който не е нито немски, нито английски.
— Би могъл да е иврит.
Иранката поклати глава.
— Не, Айнщайн не е говорел добре иврит. Научил е основните неща, но не е владеел добре езика. Затова не се е подготвил и за бар мицва.
— В такъв случай, какъв би могъл да е този език?
— Имаме едно доста основателно предположение.
— Кой е езикът?
— Португалски.
Томаш зяпна от изненада.
— Португалски?
— Да.
— Но… нима Айнщайн е говорел португалски?
— Разбира се, че не — усмихна се Ариана. — Но разполагаме със сведения, че един от неговите сътрудници е говорел португалски. Вероятно той е написал и зашифровал малкия абзац.
— Но защо? С каква цел?
— Причините не са напълно ясни. Навярно е свързано с текста.
Томаш потри очи, сякаш се опитваше да печели време, за да преподреди мислите си и да намери нов смисъл в онова, което току-що му бяха казали.
— Чакайте малко — помоли той. — Има нещо, което не мога да разбера. Това публикуван или непубликуван текст е на Айнщайн?
— Разбира се, че е непубликуван.
— Писан ли е от Айнщайн?
— Да, почти целият е изписан лично от ръката на Айнщайн. Но по някаква причина, която засега не е напълно ясна, част от текста е написана на друг език и едва след това е зашифрована. — Ариана говореше бавно, сякаш търсеше най-добрия начин да бъде разбрана. — След като анализираха въпросния откъс и взеха предвид историята на ръкописа, нашите криптоаналитици стигнаха до заключението, че оригиналният език на абзаца най-вероятно е португалски.
Томаш поклати утвърдително глава, зареял поглед встрани от събеседницата си.
— Ето защо дойдохте да говорите с мен…
— Да. — Ариана разтвори ръце красноречиво. — Ако наистина шифрованият текст е бил написан първо на португалски, очевидно е, че имаме нужда от португалски криптоаналитик, нали?
Историкът отново взе копието на първата страница от ръкописа и внимателно го разгледа. Погледът му се плъзна по заглавието, изписано с главни букви — DIE GOTTESFORMEL, и спря върху стиховете, напечатани отдолу.
После погледна към Ариана.
— Какво е това?
— Поезия. — Иранката повдигна вежди. — Това е единственото нещо, написано на английски, освен странната препратка, написана преди закодирания текст. Всичко останало е на немски. Вие не знаете немски, нали?
Томаш се засмя.
— Драга моя, знам португалски, испански, английски, френски, латински, гръцки и коптски. Вече доста съм напреднал с иврита и арамейския, но за съжаление още не знам немски. Имам някаква представа, но само толкова.
— Да — каза тя. — Разбрах го, докато ви проучвах.
— Много ли ме проучвахте?
— Да кажем, че се информирах за човека, когото трябваше да наема. Португалецът хвърли един последен поглед на ксерокопието и за сетен път се взря в заглавието.
— Die Gottesformel — прочете. — Какво е това?
