— Господа — започна той с мрачен тон, — не знаем как е бил убит Ай, но знаем къде. — Майорът пусна видеозапис, направен от стражеви екран. — Тук се прекъсва линията на живота му, по време на първото му пътуване за Куинсленд. Както виждате, всички останали линии на живот на кораба не са накърнени. Навярно врагът очаква щетите за историята ни да бъдат по-големи, ако екипажът му стане свидетел на неговата смърт, за да няма никакво съмнение, че с техния крал е свършено.
Емлинг изглеждаше готов да подхване спор с говорещия или да се хване на бас с него. „Поставили са Емлинг не където трябва — помисли Дерън. — Вероятностният сектор е по-подходящ за него.“
Докладчикът спря, за да отпие глътка вода.
— Ако трябва да бъдем честни, положението е сериозно — продължи след малко той. — За деветнайсет-двайсет дни шоковата вълна от исторически изменения, настъпили като следствие от убийството на Ай, ще стигне до нас. Само с толкова време разполагаме. Уведомиха ме, че шансовете да открием „ключалката“ на противника за толкова кратък период са нищожни.
Мрачното настроение зарази всички около масата. Единствено новият Началник на отдел „Операции“ успя да остане сравнително спокоен:
— Страхувам се, че сте прав, що се отнася до трудността за откриване на „ключалката“, майоре. Разбира се, усилията ни са съсредоточени изцяло в тази насока. Проблем представлява и фактът, че врагът прави всичко възможно да прикрие следите си. Този път ни нападна с една машина вместо с шест, което изключително затруднява нашата работа. И веднага щом извърши убийството, тази машина изчезна. Тя не е напуснала времето на Ай и все още е на историческата сцена, за да попречи на ответните мерки, които ние ще се опитаме да предприемем, но междувременно се старае да не причини промени, които биха ни улеснили да я открием по-скоро. — Началникът се приведе напред, с вече не дотам спокойно изражение на лицето. — А сега, кой има някаква идея за контрадействия?
Първото предложение бе свързано с изграждане на „възможност“ в края на линията на живота на Ай, така че да бъде избегнато някак убийството. Тази идея скоро срещна отпор по чисто технически съображения. Присъстващите учени имаха количествен превес, но бяха далеч от разбирателство помежду си относно това какво трябва да се предприеме. Когато започнаха да си разменят и обиди наред с формулите, Началникът на отдел „Операции“ се принуди да даде половин час почивка.
Получавайки неочаквано толкова много свободно време, Дерън излезе и се обади в близкия болничен комплекс. Лайза живееше там отскоро и дори караше курс за медицинска сестра. Той беше доволен, че можа да я открие и че тя също разполагаше с малко време. След броени минути двамата вървяха из парка, в който се бяха запознали.
Дерън отиде на срещата с готова тема за разговор. От няколко дни обаче Лайза беше като грамофонна плоча, все едно и също я занимаваше:
— Знаеш ли, Мат така бързо се възстановява, че всички доктори са изумени!
— Добре. Ще ида да го видя тия дни. Отдавна се каня, но изчаквам момента, когато ще можем да си поговорим.
— Господи, та той вече говори!
— Нашия език? Нима?
Тя с радост потвърди и навлезе в подробности:
— Учи се със същата бързина, с която оздравява. Докторите твърдят, че това се дължи на прехвърлянето му в наши дни. Говорят за някакъв ефект на индивида — когато прескочи двайсет хиляди години от еволюцията, организиращата енергия на организма интензифицира процесите в тялото и мозъка. Аз не всичко разбирам, естествено. Тези въпроси засягат точката, в която се пресичат материалното и нематериалното…
— Да?…
— … и Мат разбира техните съждения толкова, колкото и аз, ако не и повече. Дадена му е доста свобода и той непрекъснато се разхожда. Но пък е много изпълнителен, не влиза в стаите и не пипа нищо без разрешение…
— Ясно.
— А, казах ли ти, преустановили са пластичната обработка на лицето му, докато не бъде в състояние да даде сам точно описание как би искал да изглежда новото му лице.
— Да, чух нещо такова. Лайза, колко още смяташ да живееш в тази болница? Наистина ли стоиш там, за да учиш за сестра или има нещо друго? — Той почти попита „или е заради Мат?“.
— Понякога ми се струва, че от мен едва ли ще излезе медицинска сестра. Но засега нямам планове да се местя. Дори ми е по-удобно да живея в болницата, където всеки ден ми правят терапевтични процедури за възстановяване на паметта.
— Има ли напредък?
