— Хронологически погледнато, вражеското проникване е осъществено около десет дни преди известния процес срещу Винсенто, устроен от Защитниците на Вярата. Едва ли това е просто съвпадение. Представете си например, че един берсеркер успее да промени решението на този процес и Винсенто получи смъртна присъда. Ако Защитниците решат да го изгорят на клада, участието на берсеркера ще се окаже толкова косвено, че ние няма да можем да открием „ключалката“ му. И помнете, че за целите на противника дори не е необходима смъртна присъда. По време на този процес Винсенто е на седемдесет години. Ако бъде подложен на мъчения или хвърлен в тъмница, вероятността да издъхне преждевременно нараства значително.
Един генерал от първия ред вдигна ръка.
— Но нима той не е преживял подобни колизии?
— Не. Вярно е, че има и такива измислици. Но на практика Винсенто не е бил и един ден от живота си в затвор. Докато трае процесът, той отсяда у свой приятел посланик. След отлъчването прекарва няколкото останали му години в домашен арест при доста приемливи условия. Долу-горе по това време той съвсем ослепява, тъй му било писано, без външна намеса, но именно като слепец той поставя основите на съвременната наука за динамиката. Не е нужно да ви казвам, че от този негов труд зависи не само нашата модерна наука, но и бъдещото ни оцеляване. Искам да ме разберете правилно — тези няколко години на Винсенто след процеса са жизненоважни за нас.
Задалият въпроса генерал се размърда на стола си:
— Как, по дяволите, една машина-пришълец ще повлияе върху изхода на процес, воден от един духовен съд?
Командирът на щаба можа само да поклати глава и се загледа отново в схемите си:
— Честно казано, все още имаме недостиг на уместни идеи по въпроса. Съмняваме се, че врагът ще се опита да разиграе отново ролята на свръхестествена сила след провала на последния си опит в тази насока. Но ето един заслужаващ вниманието ни аспект: само едно средство на противника е заангажирано в това начинание и от данните на всички наши екрани съдим, че то е физически твърде малка машина с човешки размери. Което веднага предполага възможността да е андроид. — Говорителят направи пауза, за да огледа аудиторията. — О, да, знам, берсеркерите не са успявали никога и никъде да изработят андроид, който би могъл да мине за човек сред което и да е нормално общество. Затова ние и сега се съмняваме в подобна възможност.
Постепенно се разгоря дискусия за евентуалните контрамерки. Цял арсенал от средства очакваше в бойна готовност заповед да се спусне от Втора Платформа в миналото, но още никой не можеше да каже със сигурност какво точно трябваше да се предприеме.
Офицерът, който водеше брифинга, отмести за момент книжата пред себе си:
— Единствената светлинка в мрака, разбира се, е обстоятелството, че тази берсеркеска атака се провежда в обхвата от време, в който ние можем да изпратим жив агент. Затова, естествено, ще разчитаме най-вече на спуснатите в съответната точка хора като на основно защитно средство. Задачата им ще бъде от разстояние да държат под око Винсенто. Това трябва да бъдат наши служители, способни да надушат и най-малкото отклонение в историята, което има някакво стратегическо значение. Тези от тях, които ще изберем, трябва да познават отлично дадения исторически период и да имат опит в акциите на „Операции“…
Докато слушаше, Дерън се вгледа в новите отличителни знаци, които все още държеше в ръката си. И започна да си ги поставя.
След като прехвърлиха още едно възвишение на около две мили от мястото, където се бяха срещнали, брат Джован и брат Саил видяха, че скоро ще настигнат каретата, която преди малко ги беше задминала с такава бясна скорост. Разпрегнатите животни пасяха наблизо, а празното возило стоеше пред порутената порта на една висока ограда в подножието на хълма, върху който се извисяваше споменатата вече храм-катедрала на Ойбог. Повечето от камъните й бяха твърде нови, без мъх или следи от времето по тях. Наострила кула срещу надвисналото небе, невероятната сграда сякаш плуваше, извисена над всички човешки усилия и грижи.
Старият път минаваше покрай манастира и порутената ограда в подножието на хълма с новата катедрала, сетне свиваше наляво и стигаше до един мост. Или по-скоро останки от мост. От мястото, където стояха монасите, бе видно, че всички части на моста между подпорите липсваха, заедно с четири от шестте поддържащи колони. Реката, която ги беше отнесла, все още бушуваше и блъскаше в останалите подпори цели стволове на дървета като многовърхи бойни копия. Разляла се върху няколко пъти по-голяма площ от обичайната, тя беше наводнила и двата ниски бряга.
От другата страна на реката, след още един скелет на мост, връз защитената от наводнение височина беше разположен град Ойбог, ограден със стена. Отдалеч се виждаха движещите се насам-натам хора по улиците. Зад градската порта, която се отваряше към Имперския път, изчакваше множество от карети и животни, които бяха прекъснали пътуването си към Светия Град.
