Говориха си известно време за неговото обжалване. Той беше достатъчно неясен в детайлите. Документите по делото му щели да бъдат изпратени от другия затвор, а без тях не можело да се направи кой знае какво.
Обжалването беше само встъпителна тема на разговора и двете страни знаеха това.
— Мистър Спайсър твърди, че сте експерт по прехвърлянето на мръсни пари — каза Бийч.
— Такъв бях, докато не ме хванаха — отвърна скромно Аргроу. — Разбирам, че вие имате нещичко.
— Имаме малка офшорна сметка, пари, които сме спечелили с юридически услуги и други неща, за които не искаме да говорим. Както знаете, не можем да искаме заплащане за своите консултации.
— Но въпреки това го правим — добави Ярбър. — И ни плащат за това.
— Колко пари има в сметката? — попита Аргроу, макар да знаеше с точност до последния цент.
— Рано е още да ви кажем — отвърна Спайсър. — Не е изключено всичките да са изчезнали.
Аргроу замълча за миг и успя да се престори на объркан.
— Как така? — попита той.
— Имахме адвокат — каза бавно Бийч, като претегляше всяка дума. — Той изчезна и се страхуваме, че може да е взел парите.
— Разбирам. И казвате, че тази сметка е на Бахамите?
— Поне там беше. Не сме сигурни дали още съществува.
— Съмняваме се, че парите са още там — добави Ярбър.
— Но бихме искали да знаем — поясни Бийч.
— В коя банка? — попита Аргроу.
— Женева Тръст в Насау — отвърна Спайсър, като погледна колегите си.
Аргроу кимна важно, сякаш знаеше някакви мръсни тайни за тази банка.
— Знаете ли я? — попита Бийч.
— Разбира се — отвърна Аргроу и ги остави да чакат.
— И значи? — попита Спайсър.
Аргроу трябваше да демонстрира важност и компетентност, затова се изправи театрално и закрачи из тясната библиотека, потънал в мисли, а после пак се приближи до масата.
— Вие какво всъщност искате да направя? Дайте да говорим по същество.
Тримата вдигаха очи към него, а после се спогледаха. Явно не бяха сигурни за две неща: първо, какво доверие могат да имат на този човек, когото виждаха за пръв път, и второ, какво всъщност искат от него.
В крайна сметка решиха, че парите и без това са изчезнали и следователно няма нищо за губене.
— Не ни бива много в прехвърлянето на мръсни пари. Не ни е това призванието, нали разбирате. Простете невежеството ни, но има ли някакъв начин да проверим дали парите още са там? — попита Ярбър.
— Просто не сме сигурни дали адвокатът ни не ги е откраднал — добави Бийч.
— Искате да проверя състоянието на тайната ви сметка, така ли да разбирам? — попита Аргроу.
— Да — каза Ярбър.
— Предположихме, че може да имате някои приятели на свобода — каза предпазливо Спайсър. — И просто сме любопитни да разберем дали има начин да се направи това.
— Имате късмет — каза Аргроу и ги остави да проумеят думите му.
— Какво искате да кажете? — попита Бийч.
— Имате късмет, че сте избрали Бахамите.
— Всъщност адвокатът ни ги избра — отвърна Спайсър.
— Все едно, там банките са много небрежни. Тайната на влога често се нарушава. Чиновниците са много подкупни. Повечето сериозни перачи на пари стоят далеч от Бахамите. В момента е на мода Панама, а, разбира се, Големият Кайман още е сигурно място.
Разбира се, разбира се, закимаха и тримата. Офшорните сметки са си офшорни сметки, нали така? Още едно доказателство, че не трябваше да се доверяват на такъв идиот като Тревър.
Аргроу гледаше обърканите им лица и си мислеше колко невежи бяха всъщност. За трима мъже, които бяха в състояние да разтърсят из основи изборния процес в Америка, те изглеждаха ужасно наивни.
— Не ни отговорихте на въпроса — каза Спайсър.
— На Бахамите всичко е възможно.
— Значи ще го направите?
— Мога да се опитам. Гаранция няма.
— В такъв случай ви предлагаме сделка — каза Спайсър. — Вие ще проверите влога, а ние ще разгледаме обжалванията ви безплатно.
— Сделката не е лоша — каза Аргроу.
— И ние така мислим. Съгласен ли сте?
— Да.
Те се спогледаха неловко за миг, горди със споразумението си, но без да знаят кой трябва да направи следващия ход. Накрая Аргроу каза:
— Трябва да знам някои неща за сметката ви.
— Например? — попита Бийч.
— Някое име или номер.
— Сметката е на името на „Бумър Риълти“. Номерът е 144-DXN-9593.
Аргроу записа данните на листче хартия.
— Просто съм любопитен — заяви Спайсър, докато го наблюдаваха внимателно. — Как смятате да се свържете с приятелите си навън?
— По телефона — каза Аргроу, без да вдига поглед.
— Не и по тукашните — уточни Бийч.
— Тези телефони се подслушват — добави Ярбър.
— Не можете да ги използвате — натърти Спайсър.
Аргроу се усмихна на притесненията им, а после погледна през рамо и извади от джоба на панталона си някакъв инструмент, не по-голям от джобно ножче. Хвана го между палеца и показалеца си и обясни:
— Това е телефон, господа.
Те го погледнаха невярващо, а после видяха как той бързо го разгъна отгоре, отдолу и от едната страна, така че, когато телефонът беше напълно разтворен, той все още изглеждаше твърде малък за някакъв смислен разговор.
— Цифров е — поясни Аргроу. — И не се подслушва.
— Кой получава сметката? — попита Бийч.
