получава: не мога да се сетя.
В мига, в който задава въпроса, отговорът изскача от
- Не бях достатъчно добра за Аскет - казвам гласно - и
у с т а т а ми.
исках да бъда свободна. Затова избрах Безстрашните.
- Беатрис Прайър.
- Защо не си била достатъчно добра?
- Но те знаят като Трие.
- Защото бях себелюбива - отговарям.
- Д а .
- Значи си
- Как се казват родителите т и , Трие?
- Разбира се, че и сега съм такава. Според мама всички са
- АндрЬ и Натали Прайър.
себелюбиви - казвам. - Но при Безстрашните станах по-
- Ти също си кастов трансфер, нали?
малко егоист. Там срещнах хора, заради които съм готова
- Да - отговарям, но някаква мисъл се върти в глава
да се бия. Даже да умра за тях.
та ми. „Също?" Това означава, че има още някой такъв, а
Този отговор изненадва и мен самата - защо ли? Стис8 нашия случай т о в а може да е само Тобиас. Мръщя се и се
кам устни за миг. Сигурно защото е истина. Щом го казвам
опитвам да си го представя, но се оказва трудно да възста
тук, значи трябва да е истина.
новя ч е р т и т е му в съзнанието си. Не и невъзможно обаче.
Тази мисъл е свързващата брънка е мисълта, която се
Най-после го виждам, после за кратко ми се мярка как т о й
опитвах да уловя. Тук съм, за да се подложа на детектор на
седи на същия стол, където съм аз в момента.
лъжата. Всичко, което казвам, е истина. Усещам как капчи
- Ти идваш от Аскетите и си избрала Безстрашните.
ца п о т се стича пЪ врата ми.
- Да - отговарям, но този п ъ т това прозвучава по-от
Д е т е к т о р на лъжата. Серум на истината. Трябва непре
сечено. Нямам представа защо става така.
къснато да си го напомням. Човек лесно може да се поддаде
- Защо промени кастата си?
на откровеността.
Този п ъ т въпросът е по-сложен, но въпреки т о в а знам
- Трие, ще ни разкажеш ли какво се случи в деня на ата
отговора. На върха на езика ми е да кажа: „Не бях доста
ката?
тъчно добра за Аскет", но друг отговор идва на негово-
- Събудих се - започвам - и видях, че всички останали са
nog Въздействието на симулация. Затова се престорих, че
- Тобиас каза, че отначало си го нападнала, но после си се
тя действа и на мен, докато не открих Тобиас.
отказала. Защо го направи?
- Какво се случи, след като двамата с Тобиас бяхте раз
- Защото осъзнах, че единият от нас трябва да убие
делени?
другия - отговарям, - а не исках да го убивам.
- Джанийн се опита да ме убие, но мама ме спаси. Тя е
- И тогава се предаде?
родена Безстрашна и знаеше как да си служи с оръжие. - Сега
- Не! - отвръщам рязко. Поклащам глава. - Не, не точно.
т я л о т о ми натежава още повече, но вече не ми е студено.
Спомних си нещо, което направих в зоната на страха по
Усещам как нещо се заражда в гърдите ми, нещо по-лошо от
време на инициацията си при Безстрашните... При тази
скръбта, по-силно от разкаянието.
симулация една жена ми заповяда да застрелям семейство
Знам какво ще последва. Майка ми загина, а после аз убих
то си, но вместо това аз се оставих тя да ме застреля.
Уил - застрелях го - убих го.
Тогава това проработи. Затова си помислих... - Пощипвам
- Тя отвлече вниманието на войниците на Безстрашни
върха на носа си. Главата започва да ме боли, губя контрол и
т е , за да мога да избягам, и те я убиха - произнасям.
мислите ми постепенно се превръщат в думи. - Тогава бях
„Някои от т я х тръгнаха да ме преследват и аз ги убих."
ужасена, но си мислех единствено за това, че в този ход
В тълпата около мен има Безстрашни, аз убих някои от
има нещо; в него има някаква сила. И тъй като не можех да
Безстрашните, трябва да го кажа сега.
го убия, трябваше да избера другото.
- Продължих да бягам - произнасям гласно - и... - „И Уил
Преглъщам сълзите си.
тръгна след мен. Тогава го убих." Не, не. Усещам как по коса
- Значи, никога не си била под въздействието на симу
та ми се стича п о т .
лация?
- Открих баща си и б р а т си - продължавам, гласът ми
- Не. - Притискам очите си с длани и изтривам сълзи
е напрегнат. - Направихме план как да унищожим симула
т е , за да не се стекат по бузите ми и всички да ги видят. -
цията.
Не - повтарям. - Аз съм Дивергент.
Ръбът на подлакьтника се забива в дланта ми. Премъл
- Нека изясним нещо - казва Найлс. - Правилно ли раз
чах част от истината. Това определено може да се брои за
брах, че Ерудитите едва не са те убили... след което с т е
измама.
се добрали до лагера на Безстрашните... и с т е унищожили
Устоях на серума. И в този кратък миг аз победих.
симулацията.
Сега би трябвало да тържествувам. Вместо това т е
- Да - отговарям.
жестта на стореното се стоварва отгоре ми с нова сила.
- Мисля, че от името на всички т у к мога да заявя - казва
- Проникнахме в лагера на Безстрашните и двамата с
той, - че ти си заслужила м я с т о т о си сред Безстрашните.
баща ми тръгнахме към контролната зала. Той отблъсна
От лявата страна на залата се надигат викове и аз виж
атаката на войниците на Безстрашните с цената на жи-
дам как в мрачното помещение започват да се мяркат вдиг
Вота си - казвам. - Успях да стигна контролната зала и
