нати юмруци. Моята каста ме приветства.
Тобиас беше там.
Но те грешат. Аз не съм смела. Не съм смела. Аз застре-
лях Уил и не смея да си го призная. Не мога да призная дори,
взето за части от секундата.
че...
Чувствам се разголена. Не съм си давала сметка, че съм
- Беатрис Прайър - заговаря отново Найлс, - за какво
носела тази тайна като броня и сега, когато вече я няма,
най-горчиво се разкайваш?
всички ме виждат такава, каквато съм в действителност.
За какво се разкайвам ли? Не се разкайвам н и т о за това,
- Благодарим ти за прямотата - казват т е .
че отидох при Безстрашните, н и т о че напуснах Аскети
Но Кристина и Тобиас не проронват и дума.
т е . Не съжалявам дори, че застрелях охраната пред кон
тролната зала, защото беше жизненоважно да вляза вътре.
- Разкайвам се...
Вече не гледам Найлс в очите, а рея поглед из залата и
се спирам на лицето на Тобиас, когато го откривам сред
множеството. То е безизразно, у с т а т а е свита в тънка
права линия, а погледът е празен. Ръцете му са кръстосани
на гърдите и т о й така силно е впил пръсти в тях, че ко-
калчетата му са побелели. До него стои Кристина. Нещо
притиска гърдите ми и не мога да дишам.
Трябва да им кажа. Трябва да призная истината.
- Уил - казвам. Прозвучава по-скоро като въздишка, ся
каш изтръгната право от стомаха. Край, вече няма връща
не назад.
- Застрелях Уил - продължавам, - докато т о й беше под
въздействието на симулацията. Убих го. Той също се кане
ше да ме убие, но аз го изпреварих. Убих мой приятел.
Уил, с дълбоката бръчка между веждите и зелените като
листа на целина очи, който можеше да цитира по памет
манифеста на Безстрашните. Болката в стомаха ми ста
ва толкова силна, че едва се удържам да не простена. Спо
менът за него ми причинява болка. Тя пронизва всяка моя
частица.
Но има и нещо друго, нещо още по-лошо, за което не съм
си давала сметка досега. Аз бях готова да се жертвам, вмес
то да убия Тобиас, но подобно нещо изобщо не ми хрумна,
когато ставаше дума за Уил. Решението да убия Уил беше
Деня за свиждане - имам чувството, че беше преди хиляда
години. О с т а т ъ ц и т е от серума на истината замъгляват
погледа ми и двете сякаш плуват пред мен, но т о в а може
да е и от сълзите, които пълнят очите ми.
- Добре ли си? - пита Юрая, който изниква от нава
Г Л А В А
лицата и ме докосва по рамото. Не съм го виждала след
Т Р И Н А Д Е С Е Т А
симулационната атака, но не събирам сили да го поздравя.
-Да.
- Ей - т о й стиска рамото ми. - Направила си каквото
е трябвало, ясно? Спасила си ни от робството на Еруди
Ставам от стола. Вече не съм така замаяна, както се
т и т е . Тя рано или късно ще осъзнае това. Когато скръбта
чувствах само преди миг. Въздействието на серума отслаб
й намалее.
ва. Насъбралото се множество се люшва и аз започвам да се
Нямам сили дори да кимна. Юрая ми се усмихва и отми
оглеждам за вратата. Обикновено при такива обстоятел
нава. Неколцина от Безстрашните минават съвсем близо
ства не бягам, но сега искам да се скрия.
до мен и подметнатите пътьом думи звучат благодар
Всички с изключение на Кристина тръгват да излизат
ствено, приветствено, утешително. Други ме заобика
от залата. Тя стои на мястото, където я оставих. Ръце
л я т отдалече, гледайки с подозрително присвити очи.
те й, доскоро свити в юмруци, започват да се отпускат.
Облечените в черно фигури се сливат в общо петно
Погледът й среща моя, но тя не ме вижда. Очите й плуват
пред погледа ми. Аз съм празна отвътре. Всичко е изцедено
в сълзи, но тя не плаче.
о т мен.
- Кристина - проговарям, но единствената дума, коя
Тобиас застава редом. Замирам в очакване на думите му.
то ми идва наум сега -
- Взех обратно оръжието ни - казва т о й и ми подава
к а т о обида, отколкото като извинение. Казващ „съжаля
ножа.
вам", когато ръгнеш неволно някого с лакът или когато го
Пъхам го в задния си джоб, без да поглеждам Тобиас в
прекъснеш. Сега аз изпитвам нещо много повече от съжале
очите.
ние. - Той имаше пистолет - продължавам. - И щеше да ме
- Утре може да поговорим за т о в а - казва т о й . Тихо.
застреля. Намираше се под въздействието на симулацията.
Тихият глас е знак за надвиснала опасност, когато става
- Т и си го убила - отвръща т я . Думите й са много по-
дума за Тобиас.
тежки от обикновените думи, сякаш са се налели с олово,
- Добре.
преди да излязат от устата. Тя ме поглежда така, сякаш за
Той обгръща с ръка раменете ми. Моята се увива около
миг не е успяла да ме познае, после ми обръща гръб.
кръста му и аз го придърпвам към себе си.
Едно момиче със същия цвят на кожата и с нейния ръст
я хваща за ръка - по-малката сестра на Кристина. Видях я в
Притискам се плътно в него, докато крачим към асан
сьора.
нищо - дори самата аз - няма да е като преди.
Прямите възхваляват истината, но никога не казват
Тобиас някак успява да намери две походни легла в дъно
каква е нейната цена.
то на коридора. Лягаме, събрали глава до глава, и мълчим.
Ръбът на стола се врязва в дланите ми. Стиснала съм го
Когато съм сигурна, че вече е заспал, се измъквам изпод
