Бунтовници полностью

с т в о на дете е ужасно престъпление и то не може да оста­

Джак- - Предавателят не е устойчив имплант. Ако искаха

не ненаказано. За щастие, извършителят е арестуван и ще

да ни контролират, щяха да започнат незабавно.

бъде изправен пред съда. Въпреки т о в а не трябва да забра­

- Но... - понечвам да възразя.

вяме едно - войниците на Безстрашните по никакъв начин

Той обаче ме прекъсва.

не показаха, че имат намерение да навредят на повечето

- Давам си сметка, че ти си преживяла много, Трие - каз­

от нас. Иначе щяха да ни избият, докато сме в безсъзнание.

ва тихо. - Както и че си направила голяма услуга - на собст­

Долавям ядосано мърморене, което се носи от всички

вената си каста и на Аскетите. Но според мен т в о и т е

страни.

тежки и мъчителни преживявания пречат на обективна­

- Мирната им инвазия ме кара да вярвам, че е възможно

та ти преценка. Не бих могъл да предприема атака само

да преговаряме за мирно споразумение с Ерудитите и ос­

заради хипотезите на някакво момиченце.

таналите от Безстрашните - продължава т о й . - Затова

Замръзвам на място, неспособна да повярвам, че може

имам намерение час по-скоро да уредя среща с Джанийн Ма-

да е толкова глупав. Лицето ми пламва. Той ме нарече то-

mbc, за да обсъдим тази възможност.

тиченщ. Момиченце, което е наплашено до такава степен,

- Тяхната инвазия изобщо не беше ширна - намесвам се.

че се държи параноично. Изобщо не е прав, но е т о че сега

От м я с т о т о си виждам изражението на Тобиас и забе­

Прямите мислят точно така.

лязвам, че крайчетата на у с т а т а му са извити в усмивка.

- Ти не можеш да взимаш решение вместо нас, Канг -

Поемам си дълбоко въздух и продължавам: - Това, че не са

обажда се Тобиас.

застреляли всички в главата, не означава, че са дошли с бла­

Всички Безстрашни около мен надигат одобрителни

городни намерения. Според вас защо нахлуха тук? Дали е

викове. Някой дори се провиква:

било само за да се поразтъпчат из сградата, да ви повалят

- Ти не си лидер на нашата каста!

В безсъзнание и да си тръгнат?

Джак изчаква виковете да утихнат, после продължава.

- Така е. Ако това е вашето желание, вие сами може да

атакувате централата на Ерудитите. Но не бива да разчи­

т а т е на нашата подкрепа. Нека ви напомня, че с т е непод­

готвени и много по-малоброОни от тях.

Toil има право. Не можем да нападнем изменниците на

безстрашните и Ерудитите без численото превъзходство

Г Л А В А

на Прямите. В противен случай т о в а ще се превърне в кър­

Д Е В Е Т Н А Д Е С Е Т А

вава баня. Цялата власт е съсредоточена в ръцете на Джак

Канг. Сега всички си даваме сметка за това.

- Така си и мислех - самодоволно заключава т о й . - Мно­

го добре. Ще се свържа с Джанийн Матюс и ще видя дали

Същия следобед се присъединявам към група Прями и

можем да договорим мир между нас. Някакви възражения?

Безстрашни, които почистват натрошените стъкла във

„Невъзможно е да атакуваме без помощта на Прямите -

фоайето. Съсредоточавам се в движението на метлата и

мисля си. Освен ако безкастовите не са на наша страна."

не отклонявам очи от праха, който се събира между парче­

т а т а счупено стъкло. Мускулите ми първи си припомнят

познатите движения, но всеки път, когато погледна надо­

лу, виждам не черния мраморен под, а прости бели плочки и

долната част на светлосива стена; виждам кичурите руса

коса, които майка ми е подрязала, и огледалото, скрито на

сигурно място зад подвижния панел.

Тялото ми омеква и аз се подпирам на дръжката на мет­

лата, за да не се свлека на пода.

Една ръка докосва рамото ми и аз рязко се дръпвам. Това

обаче е просто едно момиче от Прямите - почти дете. Тя

гледа нагоре към мен с широко ококорени очи.

- Добре ли си? - пита с висок и още неоформен глас.

- Добре съм - отвръщам. Прекалено рязко. После бързам

да се поправя. - Само съм малко уморена. Благодаря.

- Според мен лъжеш - казва т я .

Забелязвам превръзката, която се подава изпод ръкава й,

вероятно покрива раната от иглата. Само при мисълта,

че това малко момиче може да бъде подложено на симула­

ция, ми се повдига. Дори не съм способна да я погледна в

очите. Избръщам се.

- Най-добре о т с т ъ п и назад, момиче - настоява Без­

И тогава ги виждам: отвън един изменник от Без­

страшния с щръкналата коса.

страшните подкрепя жена с окървавен крак. Забелязвам

- Няма - отвръщам. - А вие свалете оръжието.

сивите кичури в косата на жената, връхчето на орловия

- Нали ти разправях, че Дивергентите са откачени -

нос на мъжа и синята лента на изменник на Безстрашните,

промърморва един от останалите Безстрашни към жена­

завързана високо под рамото. Разпознавам и двамата. Тори

та до себе си.

и Зийк.

- Не ме е грижа, дори ако я качите горе и я завържете за

Тори се опитва да ходи, но единият й крак се влачи без­

леглото, за да не ви застреля - намръщено казва Зийк. - Но

полезен отзад. По-голямата част от бедрото й е превърза­

не я оставяйте да й изтече кръвта във фоайето на цен­

на с мокър тъмен парцал.

тралата на Прямите!

Прямите спират да м е т а т и ги зяпват. Охраната от

Най-накрая неколцина от Безстрашните пристъпват