- И така - продължавам, за да наруша надвисналата т и -
шина, - к а т о разбрахме, че Всички останали са В безсъзна
ние, Юрая тръгна по стълбите да предупреди хората горе,
+ + +
а аз се качих на Втория етаж да Видя какбо стаба т а м . При
Ерик постоянно Водеха Дивергенти с асансьорите и т о й
В коридора пред залата за разпити т о й спира и се под
се опитваше да прецени кои от нас да отведе със себе си.
пира на стената.
Каза, че имал право да вземе само двама. Не знам защо изоб
- Значи, ти си нападнала Ерик - казва. - Това по време на
що му трябваше да взима някой от нас.
нахлуването ли стана? Или когато вече бяхте пред асан
- Странно - замислено казва Тобиас.
сьорите?
- Хрумва ли ти нещо по въпроса?
- Пред асансьорите - отговарям.
- Допускам, че с иглите са ви инжектирали предавател -
- Едно не разбирам - продължава т о й . - Атаката те е
започва т о й , - а газът е бил аерозолен вариант на течност
заварила долу. Можеше просто да избягаш. Но вместо т о в а
т а , която настройва мозъка. Но защо, тогава... - Между
решаваш да отидеш там, където има най-много въоръжени
веждите му се появява дълбока бръчка. - Аха! Тя е приспала
Безстрашни. Бас ловя, че дори не си носела пистолет.
всички, за да разбере кои са Дивергентите.
Свивам устни.
- Според т е б само заради това ли са ни вкарали преда
- Така ли беше? - настоява т о й .
вателите?
- Какво те кара да мислиш, че не съм имала пистолет? -
Той поклаща глава и погледът му среща моя. Синьото на
питам свъсено.
очите му е толкова тъмно и така близко, сякаш мога цяла
- След симулационната атака не можеш дори да пипнеш
та да потъна в него. За миг ми се приисква наистина да го
направя, за да се отърва от т о в а място и всичко, което
пистолет - отговаря т о й . - Сигурно е заради случилото
се случва тук.
се с Уил, но...
- Това няма нищо общо.
- Мисля, че и сама вече си се досетила - казва т о й . -
- Наистина ли? - вдига въпросително вежди т о й .
Просто имаш нужда да те опровергая. Но аз не мога да го
- Тогава постъпих така, както трябваше.
направя.
- Права си. Но въпреки това сега би трябвало да се
- Открили са дълготраен предавател - казвам.
чувстваш съсипана - казва т о й и се отделя от стената,
Той кимва.
за да застане лице в лице с мен. Коридорите на Прямите
- И сега всички сме свързани 6 множествена симулация -
са широки, достатъчно широки, за да поддържам необхо
добавям. - Или поне толкова, колкото сме нужни на Джа
димото разстояние между нас. - Трябваше да останеш при
нийн, предполагам.
Миротворците. Трябва да стоиш колкото се може по-да-
Той отново кимва.
лече от всичко това.
Докато произнасям следващите думи, дъхът излиза пре-
- Не, не трябваше - отвръщам. - Защо си мислиш, че ти
секливо от у с т а т а ми.
е ясно кое е най-добро за мен? Даже представа нямаш. Аз
- Това вече е наистина зле, Тобиас.
щях да полудея при Миротворците. Сега... най-накрая пак
се чувствам нормално.
Оставаме така още няколко минути. Не казвам гласно
за какво си мисля, но т о й може би има право. Някаква част
- Много странно, защото всъщност се държиш к а т о
психопат - срязва ме т о й . - Постъпката ти вчера изобщо
от мен наистина иска да изчезне и прави всичко възможно
не беше смела. Тя е нещо дори отвъд глупостта. Истинско
да се присъедини към родителите ми и към Уил, за да не
самоубийство. Не те ли е грижа за собствения ти живот?
усеща повече болката по тях. Част от мен иска да разбере
- Естествено че ме е грижа - заеквам. - Просто се опит
какво има отвъд.
вах да бъда полезна!
+ + +
В продължение на няколко секунди т о й само ме гледа
втренчено.
- Значи, ти си неин брат? - пита Лин. - Е, вече е ясно на
- Ти не си обикновен член на Безстрашните - казва на
края с нисък глас. - Но ако искаш да заприличаш на тях, без
кого са се паднали по-добрите гени.
причина да се хвърляш с главата надолу в опасни и безсмис
Разсмивам се, к а т о виждам изражението на Кейлъб -
лени операции и да отмъщаваш на врага с риск за живота
устните му се свиват нацупено и т о й ококорва очи.
си, тогава давай. Мислех, че си много повече от това, но
- Кога трябва да се връщате? - питам и го сръгвам с
изглежда, съм бил в грешка!
лакът.
Свивам ръце в юмруци и стискам челюсти.
Забивам зъби в сандвича, който Кейлъб ми е донесъл след
- Не бива да обиждаш Безстрашните - казвам. - Те са
дълго чакане на огромната опашка в столовата. Притес
те приели като свой, когато не е имало къде да отидеш.
нено ми е, когато т о й е наблизо, защото в негово присъ
Поверили са ти отговорна работа. При т я х си срещнал
ствие горчивите спомени от живота ми със семейство
всичките си приятели.
то се смесват с горчивите спомени от живота ми при
Облягам се на стената със забит в пода поглед. Мра
Безстрашните. Какво ли ще си помисли т о й за новите ми
морните плочи навсякъде в Жестоката борса са в черно
приятели, за сегашната ми каста? Какво ли ще си помис
и бяло; т у к просто са подредени 6 шахматен ред. Ако раз-
л я т хората от моята каста за него?
фокусирам погледа си, виждам точно онова, в което не вяр
