— Боб, веднъж те разходих. Помниш ли?
Той кимна замечтано, драскайки по дървото с костта.
— Помня, Девическия клуб.
Изсумтях и сложих да се вари вода на една от горелките.
— Предполага се, че си интелектуален дух. Не разбирам защо си толкова привлечен от секса.
Тонът на Боб звучеше оправдателно.
— Това е чисто академичен интерес, Хари.
— Да бе. Какво академично има в това, да надничаш в хорските къщи?
— Чакай малко. Аз не само надничам…
Прекъснах го с ръка.
— Спести ми подробностите. Не искам да слушам.
Той изръмжа:
— Ти вулгаризираш нещо, което има значение за мен. Обиждаш моята мъжественост.
— Боб — възразих аз, — ти си череп и не притежаваш никаква мъжественост!
— Така ли? — предизвика ме той. — Присмял се хърбел на щърбел, Хари. Ти не си свалил още никоя мадама. Повечето мъже се занимават с други неща посред нощ, а не правят химически опити.
— Ако искаш да знаеш — казах аз, — имам среща в събота вечер.
Очите на Боб заблестяха с червеникави пламъчета.
— Ооо — ухили се злобно той. — Готина ли е поне?
— Мургава — отговорих аз. — Черна коса, черни очи. Страхотни крака. Дяволски умна и секси.
Боб се изкиска.
— Едва ли ще поиска да види лабораторията ти.
— Престани с това мръснишко мислене.
— Не, наистина — каза Боб. — Ако е толкова готина, чудя се какво толкова намира в теб? Не ми приличаш много на сър Гауейн8.
Беше мой ред да се оправдавам.
— Просто ме харесва — казах аз. — Това шокира ли те?
— Хари — провлече Боб, — това, което аз знам за жените, ти не си го и сънувал.
Погледнах го и с известна тъга си помислих, че черепът май е прав. Не че бих му го признал, дори и след милион години.
— Искам да направим отвара за бягство — казах аз. — Не ми се виси тук цяла нощ, хайде да се залавяме за работа, а? Помня едва половината от рецептата.
— Знаеш, че винаги има време да направиш две отвари, дори когато ти трябва само една.
Това беше вярно. Приготвянето на алхимическа отвара се състои в смесване, бъркане и чакане. Нищо не ти струва да започнеш още една и да ги редуваш. Понякога може дори да започнеш три, но това е малко прекалено.
— Добре, да направим две еднакви — едната за резерва.
— Стига, Хари — смъмри ме Боб. — Това е тъпо. Напрегни се малко. Опитай нещо ново.
— Какво например?
Очните кухини на черепа светнаха закачливо.
— Любовна отвара, Хари! Послушай ме. Ние, духовете, знаем как…
— Не — отвърнах твърдо. — Няма начин. Никакви любовни отвари.
— Добре — сопна се той. — Щом няма любовна, няма да има и отвара за бягство.
— Боб! — казах аз заплашително.
Очите му примигнаха и угаснаха.
Изпъшках. Бях уморен, разнебитен и както и да го въртя, не съм личност от тип А9. Скочих, грабнах Боб за челюстите и го разтърсих.
— Хей! — закрещях аз. — Ако не се появиш, ще хвърля този череп в най-дълбокия кладенец. Кълна се. Ще го напъхам на такова място, че никой да не може да го намери.
Очите на Боб примигнаха за миг.
— Не можеш. Прекалено съм ценен. — И отново угаснаха.
Изскърцах със зъби и се въздържах да разбия черепа на парчета на пода. Поех дълбоко дъх и повиках на помощ годините на магьоснически тренировки в самоконтрол, за да не се поддам на раздразнението и да пръсна ценния дух на парченца. Вместо това поставих черепа на рафта и започнах бавно да броя до трийсет.
Можех ли да забъркам сам отварата? Вероятно да. Но имах силното чувство, че тя няма да има точно желания от мен ефект. Правенето на отвари е трудна работа и се разчита повече на прецизността в детайлите, отколкото на силно изразеното желание, както е при заклинанията. А дори и да направя любовна отвара, това съвсем не означава, че ще я използвам. Нали? Тя ще изтрае само няколко дни, едва ли до края на седмицата. Какво толкова?
Опитах се да погледна разумно на нещата. Това ще укроти Боб и желанието му да бъде полезен. Любовните отвари са едни от най-евтините и няма да ми струва кой знае колко. А пък ако Сюзан поиска да й демонстрирам нещо (което тя винаги прави), бих могъл…
Не. Това ще е прекалено. То ще е равносилно да призная, че не мога сам да спечеля една жена, и ще бъде непочтено спрямо нея. Това, от което имах нужда, беше отвара за бягство. Може да ми потрябва при Бианка или ако се случи най-лошото, с нея ще се спася от Морган и от Белия съвет. Ще се чувствам много по-сигурен, ако разполагам със спасителна отвара.
— Добре, Боб. Прав си. Да направим и двете. Става ли?
Очите на Боб просветнаха уморено.
— Сигурен ли си? Ще направиш любовната отвара, както ти казвам?
— Нали винаги изпълнявам твоите указания, Боб?
— А какво ще кажеш за диетичната отвара?
— Добре де. Това беше грешка.
— А антигравитационната отвара, помниш ли?
— Поправихме пода! Не беше голяма драма.
— Ами…
— Хайде — изръмжах аз. — Спри да ми натриваш носа. Казвай рецептите!
