Боб започна да изрежда съставките с чувство за хумор и през следващите два часа ние забърквахме отвари. Те се правят по един и същи начин. Най-напред ви трябва течната основа, към която започвате да прибавяте съставките, които активират петте сетива, към тях добавяте нещо за ума и накрая нещо друго за духа. Общо осем съставни части, които са различни за всяка отвара и спрямо всеки, за когото тя е предназначена. Боб имаше вековен опит и можеше лесно да съобрази кои са най-ефикасните съставки за всеки обект. Беше прав, че е незаменим — не познавах друг дух с неговия опит и бях щастлив, че го имах.
Това не означаваше, че от време на време не ми се искаше да му строша черепа.
Спасителната отвара съдържаше осем унции10 джолт кола11. Към нея добавихме капка машинно масло, заради миризмата, и няколко парченца пилешки пера, за плътност. Следващата съставка беше три унции зърна от кафе за еспресо, покрити с шоколадова глазура. Следваше надробен автобусен билет, който не бях използвал, за защита на ума, и малка верижка, накъсана на парчета и накисната в течността, за сърцето. Тогава разгърнах парче бял плат, в който бях завил специално за случая блещукаща сянка, и след като я изсипах в отварата, отворих буркан с миши подскоци и ги оставих да цопнат в нея…
— Боб, сигурен ли си, че това ще свърши работа? — попитах аз.
— Напълно. Това е страхотна рецепта.
— Мирише ужасно.
Очите на Боб примигнаха.
— Обикновено е така.
— Как действа? Със свръхскорост или чрез телепортация?
Боб се прокашля:
— По малко и от двете. Като я изпиеш, за няколко мига ставаш като вятъра.
— Вятър ли? — погледнах го аз. — Не съм чувал досега такова нещо.
— В края на краищата аз съм въздушен дух — отговори Боб. — Много е ефикасно. Повярвай ми.
Измърморих нещо и оставих отварата да изстива, преди да се захвана със следващата. Когато Боб ми каза първата съставка, изпитах леко съмнение.
— Текила? — попитах го недоверчиво. — Сигурен ли си? Мислех, че в основата на всяка любовна отвара стои шампанското.
— Шампанско или текила, каква е разликата? Нали трябва да се потиснат задръжките — отговори Боб.
— Струва ми се, че това ще даде съмнителни резултати.
— Ало? Кой тук е духът на паметта? Ти или аз?
— Добре, но…
— Кой има опит с жените? Ти или аз?
— Боб…
— Хари — напомни ми Боб, — аз прелъстявах пастирки, когато ти не си бил нищо повече от трепване на клепача на прапрадядо ти. Знам какво правя.
Въздъхнах, изтощен от споровете с него.
— Добре, добре. Текила. — Взех бутилката и отмерих осем унции, поглеждайки към черепа.
— Добре. Сега сложи три унции черен шоколад.
— Шоколад? — усъмних се аз.
— Мацките си падат по шоколад, Хари.
Измрънках, по-скоро нетърпелив да свърша с тази история, и продължих да отмервам съставките. Добавих капка парфюм (марка, която харесвах), унция накъсана дантела и последната въздишка от дъното на стъклен буркан. След като изсипах и малко светлина от свещ, отварата започна да блести в златисторозово.
— Супер — каза Боб. — Сега трябва да посипем и малко пепел от страстно любовно писмо.
Примигнах.
— Ъъъ, Боб, запасите ми от такива материали са оскъдни.
Боб въздъхна.
— Мога да си представя. Провери на рафта зад мен.
Погледнах и намерих там няколко любовни романчета, чиито корици бяха изпъстрени с картинки на неустоимо сладостна плът.
— Тези ли? От къде ги докопа?
— От последната ми разходка — отговори закачливо Боб. — Седемдесет и четвърта страница, абзацът, който започва с: „Нейните млечнобели гърди…“. Откъсни страницата, запали я и посипи отгоре пепелта.
— И това ще подейства?
— Жените умират за такива неща. Имай ми доверие.
— Добре — въздъхнах аз. — Това ли е духовната съставка?
— Аха — каза Боб. Той се люлееше възбудено напред-назад. — Остава само една лъжичка диамантен прах и сме готови.
Потърках си очите.
— Диамант? Нямам никакви диаманти, Боб.
— Така си и мислех. Ти си евтинджия, затова жените не те харесват. Вземи една петдесетачка и я накъсай на дребни парчета.
— Петдесетдоларова банкнота? — попитах аз.
— Парите — потвърди Боб — действат много възбуждащо.
Млъкнах и извадих от джоба си последните петдесет долара, започнах да ги късам и да пускам парченцата в отварата.
Следващата стъпка беше най-трудната. Веднъж размесени всички съставки, е нужно да им се вдъхне достатъчно енергия, за да се активират. Не е толкова важен физическият състав на сместа — от значение е какъв смисъл носят съставките и какво е значението им за този, който прави отварата, както и за този, който ще я използва.
Магическата енергия може да произлиза от различни места. Понякога това са природни забележителности като вулкана на връх Сейнт Хелънс или прочутия гейзер в Йелоустоун, или пък някоя събираща енергията точка като Стоунхендж. Най-добрата магия идва отвътре. Понякога е чисто умствено усилие или сурова воля. Понякога е чувство и усещане. Всичко това действа както праханът за разпалването на огън.
