Черепният трон полностью

— Това е за добро, сестро — каза Асукаджи, докато избутваха момичетата към очакващата ги дамаджа. — Сега вече няма да има причина Избавителят или баща ни да се противопоставят на брака ти с Асъм.

Кадживах не изглеждаше доволна, но Ашия не разбираше защо. Избавителят ги беше обявил за своя кръв и ги беше дарил с висша чест. Ашия не искаше да става дама’тинга, но кой знае какви чудни неща можеше да научи в двореца им?

Кай’тинга. Харесваше ѝ звученето на думата. Излъчваше могъщество. Величие. Шанвах и Сиквах се страхуваха, но Ашия с радост се съгласи.

Дамаджата изведе момичетата от тронната зала през личния си вход. Което само по себе си беше голяма чест. Там ги чакаха Кева, дамаджи’тинга на каджи, и нейната дъщеря и наследница Мелан, заедно с един от немите евнуси, охранители на дамаджата.

— Момичетата ще бъдат обучавани в писмо, пеене и танци върху възглавниците по четири часа дневно — каза дамаджата на дамаджи’тинга Кева. — През останалите двайсет принадлежат на Енкидо.

Тя кимна към евнуха и Ашия ахна. Шанвах се вкопчи в нея. Сиквах се разплака.

Дамаджата не им обърна никакво внимание и каза на евнуха:

— Погрижи се от тях да излезе нещо.

Ний’дамаджи’тинга Мелан ги поведе през Подземния град на дама’тингите. Говореше се, че те могат да изцелят всяка рана с магията на своите хора, но цялата ръка на жената чак до рамото беше покрита с ужасни белези, а пръстите ѝ бяха сгърчени заплашително, почти като ноктите на алагай, които Ашия бе виждала по различни картини.

Сиквах продължаваше да плаче. Шанвах я беше прегърнала през раменете и нейните очи също бяха пълни със сълзи.

„Ти си пример за всяка друга млада жена в племето — ѝ беше казал веднъж баща ѝ. — Затова, ако някога посрамиш семейството ни, ще се отнеса към теб по-строго, отколкото към всеки друг.“

И Ашия се бе научила да крие страха и сълзите си. Тя също беше толкова уплашена, колкото и братовчедките ѝ, но беше най-голямата и те винаги вземаха пример от нея. Затова продължи да върви с гордо вдигната глава, докато ги водеха към една малка врата. Енкидо се облегна на стената до нея, а Мелан ги въведе в една голяма зала. Стените бяха осеяни с колчета, на които бяха окачени бели роби и дълги ивици бяла коприна.

— Съблечете робите си — каза Мелан, когато вратата се затвори зад тях.

Братовчедките ѝ ахнаха и се поколебаха, но Ашия знаеше, че ще е глупаво — и безполезно — да спори с Невестата на Еверам. С чувство за лично достойнство тя свали качулката си и издърпа робата си през главата. Широка копринена лента прикриваше напъпилите ѝ гърди. Бидото ѝ също беше от фина черна коприна, увита хлабаво около хълбоците ѝ за удобство и по-лесно сваляне.

— Всичко — каза Мелан. Тя стрелна с поглед Шанвах и Сиквах, които все още се колебаеха, и гласът ѝ изплющя като бич: — Веднага!

Малко по-късно трите момичета вече стояха съвсем голи и ги поведоха към дъното на стаята, където се намираше банята, голяма естествена пещера, осветена от защити. Водата бликаше непрекъснато през украсени фонтани и въздухът беше горещ и замъглен от изпаренията. Дори банята на Кадживах бледнееше пред нея.

Във водата имаше десетки момичета, от деца до почти разцъфнали жени. Те или се къпеха в каменния басейн, или бяха насядали по хлъзгавите стъпала по ъглите му, където се бръснеха или си оправяха ноктите. Всички едновременно се обърнаха към новодошлите.

Ашия и братовчедките ѝ имаха опит в къпането с други момичета, но разликата между тази баня и онази в бащиния ѝ дворец беше поразителна — тук всички бяха с остригани до голо глави.

Ашия вдигна ръка и докосна гъстата си коса, която бе отглеждала цял живот с надеждата да се хареса на бъдещия си съпруг.

Мелан я забеляза.

— Наслади се на усещането, момиче. Ще бъдеш лишена от него за доста дълго време.

Братовчедките ѝ ахнаха и Шанвах обхвана уплашено главата си с ръце.

Ашия се насили да отпусне ръце край тялото си, като си пое дълбоко дъх, за да се успокои.

— Това е само коса. Пак ще порасне.

С крайчеца на очите си видя, че братовчедките ѝ също се успокоиха.

— Аманвах! — извика Мелан и към тях се приближи една девойка на възрастта на Сиквах.

Тя беше твърде млада, за да притежава женствени извивки, но очите и лицето ѝ бяха същите като на дамаджата.

Ашия почувства облекчение. Светата Аманвах беше тяхна братовчедка, първородна дъщеря на Избавителя и дамаджата. Някога двете бяха също толкова близки, колкото Асъм и Асукаджи.

— Братовчедке! — приветства я топло Ашия, като протегна ръце.

Години бяха минали от последния път, когато двете бяха играли заедно, но това нямаше никакво значение. Тя беше от тяхната кръв и щеше да им помогне на това странно и непознато място.