Черепният трон полностью

Мисълта леко я успокои, но не направи нищо, за да я защити от болката, когато Аманвах започна да я бие. Тя избягваше всички удари на Ашия, а нейните бяха бързи и точни и улучваха точките, които причиняваха най-голяма болка. Когато се измори да си играе, тя с лекота притисна момичето към дъното на басейна и изви ръката ѝ толкова силно назад, че Ашия се уплаши да не я счупи. Опита да задържи главата си над водата и за голям свой срам осъзна, че ако по-малкото момиче иска да я удави, тя по никакъв начин не би могла да му попречи.

Но Аманвах се задоволи с болката и продължи да извива ръката ѝ назад, докато Ашия не изкрещя с дрезгав глас.

Най-после Аманвах я пусна с плясък във водата и посочи към малкия фонтан, като оглеждаше и трите си братовчедки.

— В колибата си, ний’шарум’тингски кучки.

Отекна звукът на рог и Ашия скочи на крака, преди умът ѝ да се е събудил напълно. Зае защитна поза и се огледа за заплахата.

Атака не последва. Енкидо спокойно окачи рога на стената, докато момичетата стояха в пълна готовност. Вече бяха пет, братовчедките ѝ Мича и Джарвах се бяха присъединили към тях скоро след като дамаджата ги даде на Енкидо. Новите момичета бяха няколко години по-малки, но като че ли се адаптираха по-бързо към света на Енкидо и примера, който им даваше Ашия.

Месеци наред тренировъчната стая на Енкидо се бе превърнала в център на техния свят. Те спяха и се хранеха тук, като заплащаха храната и почивката си с болка. В края на всеки урок винаги имаше някое момиче с безчувствен крайник или с по-лошо нараняване. Понякога оставаха без обоняние. Друг път оглушаваха за часове. Но не за постоянно.

Ако останеше доволен от тях, Енкидо масажираше и разтриваше болезнените места, възвръщаше живота във вцепенените крайници, ускоряваше изцеляването им.

Те бързо научиха, че той е доволен, когато работят усилено. Решително и упорито. И са готови да продължат дори когато са наранени или изпитват болка. Оплакванията, молбите и неподчинението го ядосваха.

След онази първа нощ не им се позволяваше да се наспят добре. Двайсет минути тук, три часа там. Евнухът ги будеше в странни часове и очакваше от тях да изпълняват сложни шарукини или дори да се бият помежду си. Действията му не бяха систематични, затова те се научиха да спят винаги когато им се удадеше възможност. Заради състоянието на непрекъснато изтощение, в което се намираха, изкараха първите няколко седмици като в размит сън.

Уроците с дама’тингите дойдоха и отминаха като миражи в пустинята. Те се подчиняваха на Невестите на Еверам безпрекословно. Енкидо винаги разбираше кога някоя от жените в бяло е недоволна от тях и им разясняваше без думи защо грешките не биваше да се повтарят никога.

Готова съм да убия за един хубав сън, заявиха пръстите на Шанвах.

Повечето от уроците на дама’тингите не представляваха интерес за момичетата, но тайният код на евнуха, смесица от жестове и език на тялото, беше усвоен съвършено. Сложните разговори се провеждаха чрез жестикулация със същата лекота, както и чрез говор.

Понякога Енкидо им даваше по някоя команда или мъдър съвет чрез знаците, но все пак евнухът предпочиташе да ги обучава чрез примери, като ги принуждаваше сами да разгадават значението им. Понякога дни наред не произнасяше и една дума чрез кода.

Но въпреки че не улесниха общуването им с техния учител, кодовете с ръце се превърнаха в основен начин за общуване между тях самите. Оказа се, че Енкидо не е глух. Напротив, и най-тихият шепот носеше болка и унижения, които принудиха момичетата да пазят пълно мълчание в негово присъствие. Ашия беше сигурна, че той неведнъж ги бе улавял да разговарят чрез кодовете, но засега предпочиташе да не им обръща внимание.

Аз също — отвърнаха пръстите на Ашия и тя с изненада осъзна, че е искрена.

Не съм достатъчно силна, за да убивам — каза Сиквах. — Без сън мога да умра.

Както обикновено, Мича и Джарвах не казаха нищо, но внимателно следяха разговора.

Няма да умреш — отвърна Ашия. — Както учителят ме научи да оцелея, като дишам едва-едва, така сега ни обучава как да се наспиваме на пресекулки.

Шанвах се извърна, за да срещне погледа ѝ.

Откъде си толкова сигурна? — попитаха пръстите ѝ.

Доверете се на големите, малки братовчедки — отвърна Ашия и думите ѝ накараха дори Шанвах да се успокои.

Ашия не можеше да обясни защо, но нямаше никакво съмнение какви са намеренията на учителя им. За съжаление, това не ѝ даваше издръжливост. Тя трябваше да се спечели.

Внезапно Енкидо направи жеста, който те обожаваха — посочи кърпите, давайки им неочаквана почивка. Сигурно бяха спали по-дълго, отколкото смятаха. Петте момичета грабнаха кърпите си и се наредиха пред вратата. Евнухът ги освободи с махване на ръката.