Още не се бе доизказал, когато широка ивица ярък пламък лумна от червената лента, стъкмена така, че да действува върху суеверния страх на простите моряци, а след това гръмнаха едновременно една дузина широко цевни оръдия. Поразителният преход от нехайство и безразличие към смели и решителни военни действия силно раздруса и най-храброто сърце на борда на кралския кръстосвач. През краткия миг на напрегнато изчакване всички стояха като заковани, с притаен дъх и втрещен поглед; сетне из въздуха засвистя страшно желязна градушка. Последвалият грохот, който се смеси с човешки стенания, с трясък на разцепени дъски и със съскане на хвърчащи във въздуха отломки, въжета, блокове и военно снаряжение, свидетелствуваше за съкрушителната точност на залпа. Но изненадата и суматохата траяха само миг. Англичаните се съвзеха мъжествено и бързо от уплахата, в която несъмнено бяха изпаднали, и с крясъци изпратиха своя отговор на смъртоносния удар.
Започна нормална и по-постоянна канонада, като при истинско морско сражение. В стремежа си да ускорят развръзката двата кораба се приближаваха все повече и повече един до друг, докато най-сетне, след няколко минути, двата бели облака дим, виещи се около мачтите им, се сляха в един, който бележеше единственото място на борба сред околната широка и светла сцена на покой. Оръдията стреляха ожесточено, отблизо и непрестанно. И макар че противниците с еднакво настървение се мъчеха да се унищожат взаимно, в държането на двата екипажа имаше поразителна разлика. Докато всеки залп от кралския кръстосвач се съпровождаше с гръмки ликуващи крясъци, екипажът на Корсаря вършеше смъртоносната си работа в ожесточено мълчание.
Пламът и грохотът на боя скоро раздвижиха кръвта в жилите на стария Бигнъл, която с годините бе започнала да тече малко по-бавно.
— Този човек не е забравил занаята си! — възкликна той, щом последиците от умението на врага станаха твърде очебийни за неговия кораб: разкъсани платна, изпочупени рей и клатещи се мачти. — Ако носеше в джоба си грамота от краля, можехме да го наречем герой!
Но положението беше толкова критично, че нямаше време за приказки. В отговор Уайлдър само подканяше хората си да вършат по-усърдно своята жестока и трудна работа. Сега корабите се движеха по посока на вятъра, успоредно един на друг, и бълваха ярки пламъци, които непрекъснато пронизваха огромните облаци дим. На кратки, нетрайни промеждутъци се виждаха единствено мачтите на двата кораба. Така минаха много минути, които се сториха на сражаващите се само миг. Изведнъж моряците от „Стрела“ забелязаха, че корабът им вече не се поддава на управление с бързината, налагана от сегашното им положение. Това важно обстоятелство тутакси бе съобщено от щурмана на Уайлдър, а от Уайлдър — на началника му. Естествено, веднага се пристъпи към бързо съвещание за причината и последиците на това неочаквано събитие.
— Гледайте! — извика Уайлдър. — Платната вече висят като парцали по мачтите; от оръдейните изстрели вятърът е утихнал.
— Слушайте! — отвърна по-опитният Бигнъл. — Небесната артилерия заглушава нашите оръдия. Шквалът е вече над нас… кормилото наляво, сър, и измъкнете кораба от дима! Ляво на борд, сър, веднага! Ляво на борд, казвам!
Но ленивият кораб не се отзова на нетърпението на хората, направляващи движенията му, не откликна на спешните нужди на момента. Докато Бигнъл и офицерите, които по силата на задълженията си трябваше да бъдат близо до него, с помощта на отговорниците за платната се мъчеха да обуздаят кораба, хората по батареите продължаваха смъртоносната си работа. Оръдията ревяха непрестанно и почти заглушаваха всичко друго, макар че от време на време се чуваше ясно и безпогрешно зловещият тътен на бурята. Но моряците не можеха да се ориентират какво става около тях — очите бяха безсилни да помогнат на ушите. Корпуси, мачти, платна — всичко бе обвито от виещите се валма, които обгръщаха небето, въздуха, корабите и океана в една бяла, неясна, мъглива плащеница. Дори силуетите на артилеристите, работещи около оръдията, се мярваха само на моменти през пролуките, които се отваряха за кратък миг тук-там в мъглата.
— Не съм виждал досега дим да се струпа така гъсто върху корабна палуба — каза Бигнъл с безпокойство, което въпреки усилията си не можеше да потисне напълно. — Дръжте кормилото наляво… стискайте го здраво, сър! Ей богу, мистър Уайлдър, тези разбойници много добре знаят, че се борят за живота си!
— Ние спечелихме битката! — извика вторият помощник откъм оръдията, като се мъчеше да спре кръвта на една дълбока рана на лицето си, причинена от отломка, но беше толкова погълнат от непосредственото си занимание, че не забелязваше признаците за промяна на времето. — От близо цяла минута той не отговаря с нито едно оръдие.
— Слава богу, видяхме сметката на тия разбойници! — възкликна зарадваният Бигнъл. — Три пъти „ура“ за поб…
