— Аз сложих парите в плика — произнесе Мили Макрой бавно, — а ти трябваше да ги провериш. Само ти и аз имаме пръст в тази работа, мис Дръмънд, значи някоя от нас е задигнала парите, а мога да се закълна, че не съм аз.
— Тогава трябва да съм аз — отвърна Талия с невинна усмивка. — Откровено казано, Макрой, това е много сериозно обвинение срещу една невинна жена.
Възхищението в погледа на Мили се засили.
— Никога не съм виждала злодейка като теб! — възкликна тя. — Слушай, момичето ми, хайде да си разкрием картите. Преди един месец, скоро след като ти дойде в банката, от обменния отдел липсваше една банкнота от сто лири стерлинги.
— Е? — запита Талия, когато Мили млъкна.
— Е, аз случайно узнах, че е била у теб и си я обменила в „Билбъри“ на Странд. Ако искаш, мога да ти кажа номера.
Талия се обърна и изгледа колежката си изпод вежди.
— Следователно какво имаме тук? — попита тя с престорено възмущение. — Една детективка! Боже мой, свършено е с мен!
Подигравателният тон смути Мили.
— Здравата си загазила! — каза тя и като се наведе напред, улови момичето за ръката. — Може да си навлечеш неприятности с този Селинджър и ще имаш нужда от приятели.
— Следователно и ти ще имаш такава нужда — каза Талия хладно. — Защото ти си пипала парите.
— А ти си ги взела — отвърна другата сухо. — Нека да не спорим за това, Дръмънд. Ако се поддържаме, няма да имаме никаква неприятност. Аз мога да се закълна, че пликът е бил запечатан в мое присъствие и че парите са били там.
В очите на Талия Дръмънд заигра весела искрица и тя се засмя безмълвно.
— Добре — рече тя, повдигайки леко рамене. — Нека се разберем. Значи, след като ти ме спасиш от опозоряване, ще ми поискаш някаква услуга, така ли? Ще те успокоя за парите. Аз ги взех, защото ми трябваха. Често ми се случва да имам нужда от пари, а пък напоследък има много кражби от пощи. Оня ден имаше дълга статия във вестника по този въпрос. А сега да чуя теб.
Мили Макрой, която познаваше добре престъпния свят, гледаше смаяно момичето.
— Хитро си го измислила — кимна тя, — само че трябва да прекратиш тези дребни кражби, за да не изпуснеш нещо по-голямо, а не искам да го развалиш. Ако искаш да си поделим много пари, трябва да се свържеш с хора, които работят на едро — разбираш ли?
— Разбирам — отвърна Талия, — а кои са твоите сътрудници?
Мис Макрой не знаеше какво значи тази дума, ала отговори направо.
— Има един джентълмен, когото познавам…
— По-добре кажи „мъж“ — възрази Талия. — Джентълмен винаги ми напомня за обявление на шивач.
— Е, нека бъде мъж, щом желаеш — каза търпеливата мис Макрой. — Той ми е приятел, който от седмица-две те следи и смята, че си умно момиче, което може лесно да изкара много пари. Разказах му за другата работа и той иска да говори с теб.
— Друг обожател ли? — запита Талия Дръмънд, като повдигна изящните си вежди, и лицето на Макрой помрачня.
— Разбери, Дръмънд, няма да има такъв — заяви тя решително. — С този човек сме един вид… сгодени.
— Пази боже — изрече Талия Дръмънд благонравно, — няма да заставам между две любещи се сърца.
— И не бъди толкова язвителна — тросна се Макрой, още по-червена отпреди. — Казвам ти, тук няма да има цуни-гуни. Работата е сериозна, разбираш ли?
Талия си играеше с ножа за разрязване на хартия. След малко попита:
— Ами ако не пожелая да вляза във вашата комбина?
Мили Макрой изгледа подозрително колежката си.
— Ела на малка вечеря след затварянето на банката — каза тя.
— Все покани за вечеря — промърмори Талия и досетливата Мили Макрой се хвана за думите й.
— Значи дъртият те е поканил на вечеря, а? — попита тя. — Ех, това се казва късмет! — тя подсвирна и очите й светнаха. Тъкмо щеше да направи едно признание, но промени решението си. — Той изкарва купища пари от лихварство. Мила моя, аз те виждам след седмица-две с диамантена огърлица!
Талия се поизправи и взе писалката си.
— Аз имам слабост към перли — заяви тя. — Добре, Макрой, ще се видим довечера — и продължи работата си.
Мили Макрой се побави.
— Слушай, да не вземеш да разправиш на въпросния джентълмен, че съм ти казала, че съм сгодена за него?
— Браб звъни — каза Талия, стана и взе бележника си. — Не, няма да говоря за нищо подобно… пък и мразя фантазиите.
Мили Макрой гледаше след отдалечаващата се фигура на момичето с изражение, което не беше никак дружелюбно.
Мистър Брабазон седеше на бюрото си, когато момичето влезе, и подаде един запечатан плик.
— Подайте това собственоръчно — каза той.
Талия погледна адреса и кимна, после изгледа мистър Брабазон с някакъв нов интерес. Червеният кръг наистина вербуваше хората си измежду много най-различни съсловия.
Талия Дръмънд почти последна от персонала напусна банката тази вечер и застана на стъпалата, оглеждайки се безцелно наляво-надясно, докато навличаше ръкавиците си. Ако и да забеляза човека, който я гледаше от другата страна на пътя, тя не издаде това дори с поглед. След малко очите й се спряха на Мили, която чакаше на няколко метра на улицата, и тръгна към нея.
