— Вървете да видите дали ще можете да събудите някого от слугите — заповяда Пар.
Подчиненият му се върна с учудваща новина, че в къщата няма никакви слуги.
— Тук има някой — каза старият инспектор и като освети с електрическото си фенерче коридора, видя масата, с удивителна за възрастта си пъргавина скочи на нея и надзърна през вентилатора.
— Виждам само спящ човек — рече той. — Хей! Събудете се! — подвикна, но не получи отговор.
Думкането по вратата не предизвика никакъв отклик.
— Слезте долу да потърсите някаква брадвичка, ще разбием вратата — каза Пар. — Това не ми харесва.
Брадвичка нямаше, но намериха чук.
— Можете ли да ми светнете, мистър Пар? — помоли детективът, и инспекторът освети с фенерчето си вратата. Вратата беше бяла… ако не се смяташе Червеният кръг, лепнат на таблата с гумен печат.
— Разбийте вратата — заповяда Пар, дишайки тежко.
Пет минути удряха таблата, докато най-после откъртиха една дъска. Спящият вътре не даваше никакъв признак на съзнание.
Пар промуши ръка през вратата, завъртя ключа и като се протегна, напипа резето. Вмъкна се в стаята. Лампата продължаваше да свети. Лъчите й падаха върху човека на леглото, който лежеше по гръб, с крива усмивка на лицето, явно мъртъв.
Дълго след полунощ, когато Дерик Йейл седеше в хубавия си малък кабинет — той живееше в апартамент с изглед към парка, — на вратата се почука и той стана да пусне инспектор Пар.
Пар разказа за вечерното произшествие.
— Но защо не ми съобщихте? — запита Дерик с лек укор, но после се засмя. — Извинявайте — каза той. — Май винаги се бъркам във вашите работи. Но как е успял убиецът да се измъкне? Казвате, че сте наредили къщата да бъде обкръжена в течение на два часа. Момичето излезе ли?
— Несъмнено, излезе и си тръгна с колата към къщи.
— И никой друг не е влизал?
— Не мога да се закълна в това — отвърна Пар. — Който е бил в къщата, вероятно е пристигнал дълго преди Марл да се върне от театър. Впоследствие установих, че е имало изход през гаража зад къщата. Преувеличих, когато казах, че къщата беше обкръжена. Имаше изход през задната градина, за който не знаех. Дори не подозирах, че има градина. Убиецът сигурно е минал през вратата на гаража.
— Подозирате ли момичето?
Пар поклати глава.
— Но защо в края на краищата сте обграждали къщата на Марл? — запита Дерик Йейл сериозно.
Отговорът беше колкото неочакван, толкова и сензационен.
— Защото Марл беше непрекъснато под полицейско наблюдение, откакто се върна в Лондон — отговори Пар. — Фактически откакто установих, че той е написал писмото, късче от което намерих и го сравних миналата седмица с почерка му — поисках му адреса на шивача му.
— Марл?! — възкликна другият, сякаш не можеше да повярва.
Инспектор Пар кимна.
— Не знам какво е имало между стария Бирдмор и Марл и какво го е водело в къщата му. Опитах се да си представя сцената. Може би си спомняте, че когато Марл дошъл на гости в къщата, внезапно го обзела паника.
— Спомням си — кимна Йейл. — Джек Бирдмор ми разказа за това. Е?
— Отказал да остане в къщата, заявил, че се връща В Лондон — рече Пар. — Всъщност не стигнал по-далеч от Кингсайд, гара на осем-девет мили оттам. Пратил багажа си в Лондон и се върнал по пътя. Вероятно той е човекът, когото убиецът е видял в гората оная нощ. Но защо се е върнал, щом е бил толкова уплашен, че е избягал? И защо е написал онова писмо, за да бъде получено през нощта, когато е имал всички възможности да каже на Джеймс Бирдмор през деня, когато е бил с него?
Настъпи продължително мълчание.
— Как е бил убит Марл? — попита Йейл.
Инспекторът поклати глава.
— Това е мистерия за мен. Убиецът не е можел да влезе в стаята. Аз разговарях с Флъш Барнет — той все още не знае нищо за убийството — и си призна, че е влязъл с взлом с цел да извърши обир. Казва, че чул шум — някой се движел в къщата — и, съвсем естествено, се скрил. Казва също, че чул някакъв особен съскащ звук, като въздух, излизащ от тръба. Друга забележителна улика беше едно кръгло влажно петно на възглавницата, само на няколко сантиметра от главата на мъртвеца. Беше идеално кръгло. Отначало помислих, че е знакът на Червения кръг, но открих и друго петно на завивката. Докторът не можа да установи причината за смъртта, ала подбудата е ясна. Според банкера му — току-що разговарях по телефона с Брабазон — вчера той изтеглил от банката голяма парична сума. Фактически Брабазон закрил сметката му. Скарали се за нещо. Разбира се, Флъш Барнет отворил сейфа, но не намерихме никакви пари у него, когато го обискирахме в полицейския участък. Вярно, открихме няколко дреболии, които Флъш задигнал. В такъв случай кой е взел парите?
Дерик Йейл закрачи напред-назад с ръце зад гърба и брадичка, опряна о гърдите.
— Знаете ли нещо за Брабазон? — попита той.
Инспекторът не отговори веднага.
— Само това, че е банкер и развива голяма дейност в чужбина.
— Платежоспособен ли е? — запита Дерик Йейл направо, и Пар вдигна бавно мътните си очи, докато се изравниха с очите на събеседника му.
