— Не — отговори той, — и трябва да ви кажа, че имаме някое и друго оплакване от неговите методи.
— Били ли са добри приятели Марл и Брабазон?
— Горе-долу добри — бе колебливият отговор. — От някои сведения съм с впечатление, че Марл е имал някаква власт над Брабазон.
— А Брабазон е бил неплатежоспособен — замисли се Дерик Йейл. — И днес след обед Марл е закрил сметката си. При какви обстоятелства? Идвал ли е в банката?
Детективът обясни накратко случилото се. Явно твърде малко от това, което е ставало в банката на Брабазон, му беше неизвестно.
Дерик Йейл започваше да уважава този човек, когото отначало с добродушно презрение бе смятал за малко глупав.
— Ще може ли тази вечер да навестя къщата на Марл?
— Аз дойдох да ви предложа точно това — каза инспекторът. — Именно за тази цел едно такси чака на вратата.
Дерик Йейл не говори по пътя към Марл и едва когато застана във вестибюла на къщата на Марисбърг плейс, наруши мълчанието.
— Трябва да намерим някъде един малък стоманен цилиндър — каза той бавно.
Полицаят, който стоеше на пост във вестибюла, се приближи и отдаде чест на инспектора.
— В гаража открихме една стоманена бутилка — доложи той.
— Аха! — възкликна Дерик Йейл тържествуващо, — така си и мислех!
Той почти затича нагоре по стълбата пред детектива и се спря в коридора, който сега беше осветен. Малката дъбова масичка стоеше до вентилатора и той се приближи до нея. После застана на четири крака и задуши килима. След малко се задави, закашля се и се изправи със зачервено лице.
— Дайте ми да видя цилиндъра — каза той.
Донесоха му го. Описанието на полицая, че е бутилка, беше по-близко до истината. Беше желязна бутилка с тръбичка на края, запушена с тапичка.
— А сега трябва да намерим някъде някаква чашка — каза Йейл, оглеждайки се, — освен ако не я е донесъл в бутилка.
— В гаража близо до тази имаше и една малка стъклена бутилка, сър — каза полицаят, който я бе намерил, — но е счупена.
— Донесете я бързо — каза Йейл. — И да се надяваме, че не е счупена така, та да не е останало нищо от съдържанието й.
Пълният мистър Пар го гледаше навъсено.
— За какво е всичко това? — попита той.
Дерик Йейл се изкикоти.
— Нов начин за извършване на убийство, драги ми мистър Пар — отговори той самодоволно. — А сега да отидем в стаята.
Трупът на Марл беше на леглото, покрит с чаршаф, а кръглото влажно петно на възглавницата не бе засъхнало. Прозорците бяха отворени и от време на време пердетата пърхаха от вятъра.
— Разбира се, тук не можем да усетим миризмата — говореше Йейл на себе си и като коленичи отново, задуши килима. И пак се закашля и се изправи бързо.
В това време бе донесена долната част на стъклената бутилка. В нея имаше няколко капки течност, които Йейл изля на дланта си.
— Сапун и вода — каза той, — така и предполагах. А сега ще ви обясня как е бил убит Марл. Вашият крадец, Флъш Барнет, е чул съскащ звук. Това е било звук от някакъв тежък газ, излизащ от този цилиндър. Ако не греша, в тази малка стоманена бутилка е имало достатъчно отровен газ, който да види сметката и на двама ни. Впрочем той все още лежи на пода. От ония тежки газове, които се слягат.
— Но как е умъртвил Марл? Вероятно са го напомпали през решетката към главата му?
Дерик Йейл поклати глава.
— Червеният кръг си е послужил с много по-прост и много по-смъртоносен метод — каза той спокойно. — Надувал е мехури.
— Мехури ли?
Дерик Йейл кимна.
— Краят на този цилиндър — още се усеща слузът на сапуна по него — първо е бил натопен в сапунения разтвор, а после запъхнат през решетката. Убиецът отпушвал тръбичката и се образувал мехур, който тръсвал. От вентилатора — Йейл изтича навън и скочи на масичката — да, така си и мислех, убиецът е можел да вижда главата на Марл. С два-три мехура сигурно не е успял. Един се ударил въз възглавницата, но предполагам, че е бил духнат след смъртта; друг се е ударил в стената, ще намерите влажното петно, но един и вероятно повече са се пукнали върху лицето му. Трябва да е умрял почти моментално.
Пар само стоеше със зяпнала уста.
— За всичко това се сетих по пътя насам. Кръглото петно на възглавницата ми напомни за моите детски лудории и катастрофалното им въздействие, когато започвах да надувам мехури в спалнята. А после, когато споменахте за вентилатора и съскащия звук, напълно се уверих, че хипотезата ми е правилна.
— Но ние не усетихме никакъв газ, когато влязохме в стаята — каза Пар.
— Вятърът трябва да е отвял парите — отвърна Дерик Йейл. — Но независимо от това, от тежестта си газът се е слегнал на пода и поради гъстотата си се е разпрострял равномерно — погледнете! — Драсна клечка кибрит и я закри за момент, докато се запали, а после бавно я сниши до равнището на пода. На два-три сантиметра от килима клечката внезапно угасна.
— Виждам — каза инспектор Пар.
— А сега да претърсим къщата. Аз бих могъл да бъда полезен с нещо — подхвърли Йейл, но предложението му за помощ не намери много благосклонен отклик.
