— Вие сте глупак, сър, и идиот. Аз ви мислех за умен детектив, а сте глупак!
Мистър Фройънт беше разярен и причината беше спретнатата купчинка банкноти на бюрото му.
Като гледаше как от ръцете му се изплъзват толкова много пари, скъперникът изпитваше неописуемо терзание и очите му ту се отвръщаха от тази купчинка богатство, ту почти моментално се приковаваха отново в нея.
Дерик Йейл не беше от обидчивите.
— Може и да съм — каза той, — но аз върша работата си както си знам, мистър Фройънт, и щом смятам, че момичето може да ме заведе до Червения кръг — а съм уверен в това, — ще я взема на работа при себе си.
— Запомнете думите ми — Фройънт размаха пръст пред лицето на детектива, — това момиче е с бандата. Ще се убедите, приятелю, че тя е куриерът, който ще дойде за парите!
— В такъв случай ще бъде незабавно арестувана — отвърна детективът. — Повярвайте ми, мистър Фройънт, аз не възнамерявам да изпускам от очи тези банкноти, но ако Червеният кръг ги вземе, ще отговарям аз, а не вие. Моето задължение е да спася живота ви и да отклоня отмъщението на Кръга от вас към мен.
— Много правилно, много правилно — побърза да каже мистър Фройънт, — точно така трябва да се действува, Йейл. Виждам, че не сте толкова глупав, колкото ви мислех. Нека бъде по вашему — рече той. Опипа нежно банкнотите, напъха ги в един продълговат плик и ги подаде с явна неохота на детектива, който прибра плика в джоба си.
— Сигурно няма никаква вест за Брабазон? Този мошеник ми отмъкна повече от две хиляди лири стерлинги, които сглупих да вложа в едно от скапаните предприятия на Марч.
— Знаехте ли нещо за Марл? — попита детективът, отваряйки вратата.
— Зная само, че беше мошеник.
— Знаехте ли нещо, което да не е толкова известно? — запита Йейл търпеливо.
— Мисля, че е дошъл от Франция — отговори Фройънт.
— Зная много малко за него. Всъщност Джеймс Бирдмор ми го представи. Говореше се, че бил замесен в далавери с имоти във Франция и че лежал в затвор там, но аз не обръщам особено внимание на клюките. Той ми беше полезен и спечелих значителна сума от повечето си капиталовложения при него.
Детективът се усмихна. Щом е така, помисли си той, по-добре този скъперник да прости на грешния Марл за последните си загуби.
Когато се върна в кантората си, завари там Пар, който го чакаше с Джек Бирдмор.
Той не бе очаквал посещение от младия човек и се сети, че всъщност тук го влечеше Талия Дръмънд, за чието отсъствие Йейл тактично се извини.
— Освободих мис Дръмънд да си отиде вкъщи, Пар — каза той. — Не искам момичето да се бърка в работата, която ми предстои днес след обед. Може да се стигне до някаква малка схватка.
Той погледна с любопитство Джек Бирдмор.
— За което, предполагам, вие не сте подготвен.
— Ще бъда разочарован, ако няма такова нещо — каза Джек весело.
— Какъв е планът ви? — попита Пар.
— Аз ще вляза в стаята си няколко минути преди пристигането на куриера. Ще заключа и двете врати — за коридора и за този външен кабинет. Ключът на тази врата ще оставя откъм вашата страна и ще ви помоля да ме заключите. Целта ми е, разбира се, да предотвратя изненада. Щом чуете почукването и чуете да ставам, да отивам до вратата и да я отключвам, ще знаете, че посетителят е пристигнал, а когато вратата се затвори отново, искам да застанете отвън в коридора.
Пар кимна.
— Изглежда прост — каза той. Отиде до прозореца, погледна навън и махна с кърпичка. Йейл се усмихна одобрително.
— Виждам, че сте взели необходимите мерки. Колко души имате?
— Мисля, че са осемдесет — отговори мистър Пар спокойно, — и практически ще обкръжат мястото.
Йейл кимна.
— Не бива да забравяме — вметна той, — че Червеният кръг може да изпрати някой много обикновен местен куриер. В такъв случай, разбира се, той трябва да бъде проследен. Решил съм парите да влязат в ръцете на самия главатар на Червения кръг — това е много важно.
— Съгласен съм напълно — каза Пар, — но смятам, че джентълменът, или който и да е друг, няма да дойде лично. Може ли да огледам кабинета ви?
Той влезе и огледа стаята. Тя беше осветена от един-единствен прозорец. В един ъгъл имаше шкаф, вратата на който отвори. В него нямаше нищо, освен едно окачено сако.
— Ако нямате нищо против — инспектор Пар беше почти смирен, — искам да стоите във външния кабинет. Благодаря ви. Аз ще затворя вратата подире ви.
Смеейки се, Йейл излезе от кабинета, а мистър Пар затвори вратата след него. Отвори втората врата и надзърна в коридора. След малко го чуха да затваря и тази врата.
— Можете да влезете — каза той. — Аз видях каквото ми трябваше.
Стаята беше просто, но спретнато мебелирана. Имаше голяма камина, в която обаче не гореше огън, макар че денят беше мразовит.
— Едва ли ще мине през комина — подхвърли Йейл шеговито, като забеляза, че детективът оглежда камината. — Аз никога не паля огън в този кабинет; нали съм от горещокръвните, никога не усещам студ.
Джек, който следеше с любопитство претърсването, взе смъртоносния малък пистолет, който лежеше на масата на детектива, и го огледа предпазливо.
— Внимавайте, че спусъкът е малко чувствителен — предупреди го Йейл.
