— Как са влезли в стаята? Холът не е оставал празен, освен в минутата, когато Стиър дойде при нас.
— Може би има капак на пода — предположи Йейл.
— Във всекидневните в Уест Енд, Лондон, няма капаци на пода озъби се Пар.
Последвалото претърсване обаче даде изненадващ резултат. Отгръщайки единия край на килима, те откриха малък капак. Икономът обясни, че тъй като по време на войната всяка нощ е имало въздушни нападения, мистър Фройънт си построил бомбено убежище от бетон в долната част на винарната. До него се стигало по стълби, спускащи се под кабинета.
Пар слезе надолу по стълбите с една запалена свещ и се озова в малка като правоъгълник килия стаичка. Имаше врата, която беше заключена, но претърсвайки тялото на Харви Фройънт, те откриха необходимия ключ. Зад първата врата имаше втора, от желязо, която ги отведе на открито. Къщите бяха свързани с общ двор с храсти.
— Напълно възможно е да се влезе през вратата в долния край — отбеляза Йейл. — И мога да ви кажа, че убиецът е минал точно оттам.
Той освети с фенера земята пред себе си. После внезапно клекна и се взря.
— Тук има прясна стъпка, стъпка на жена!
Пар погледна през рамото му.
— Мисля, че няма съмнение — каза той. — Съвсем прясна е.
Изведнъж отстъпи крачка назад и ужасено възкликна.
— Господи, какъв дяволски заговор!
Неочаквано беше разпознал стъпката на Талия Дръмънд.
Дерик Йейл седеше, подпрял с две ръце главата си и четеше вестник. От сутринта беше прегледал цяла дузина, отваряйки ги един по един и захвърляйки ги зад себе си.
— „Пред очите на полицията“, „Некадърността на Главно управление на полицията“ — прочете Йейл и поклати глава. — Днес сутринта вестниците ще развалят настроението на нашия беден приятел Пар. Той беше почти толкова неспособен да предотврати престъплението, колкото и ние двамата с вас, мис Дръмънд.
Тази сутрин Талия Дръмънд изглеждаше малко бледа. Около очите се виждаха тъмни кръгове и общият й незаинтересован вид беше в противоречие с обичайната й жизненост.
— Щом сте в играта, сигурно очаквате да получавате и удари, нали? — попита студено тя. — Полицията не може да прави всичко, каквото си поиска.
Йейл я погледна с любопитство.
— Май не сте голяма почитателка на полицейските методи, мис Дръмънд.
— Бих казала никак — отвърна Талия и остави пред него купчина писма. — Надявам се, че не очаквате да защитавам качествата на полицията.
Йейл тихо се засмя.
— Вие сте странно момиче. Понякога ми се струва, че по рождение сте лишена от чувство на състрадание. Впрочем не работехте ли преди при Фройънт?
— Да — кратко каза тя.
— И живяхте известно време в къщата?
Талия не отговори, но сивите й очи се втренчиха в неговите.
— Да, живях известно време. Защо питате?
— Чудя се дали сте знаели за съществуването на подземната стая — попита безгрижно Дерик Йейл.
— Разбира се, че знаех. Бедният мистър Фройънт не криеше предвидливостта си. Поне десетина пъти ми е казвал колко пари му е струвала — и тя се усмихна.
За момент Йейл се замисли.
— Къде обикновено стояха ключовете за бомбеното скривалище?
— В бюрото на мистър Фройънт. Предполагате, че съм имала достъп до тях и че съм замесена в снощното убийство?
Той се засмя.
— Не предполагам нищо. Просто питам и тъй като изглежда знаете много повече от другите, които живеят тук, моето любопитство е напълно оправдано. Мислите ли, че е възможно да се повдигне безшумно капакът на пода?
— Напълно възможно — отвърна Талия. — Тези врати работят с противотежести. Ще отговорите ли на някое от тези писма?
Той отстрани с ръка връзката с писмата.
— Какво правихте миналата нощ, мис Дръмънд?
Този път въпросът беше директен.
— Прекарах вечерта вкъщи — Талия сложи ръце зад гърба си и особената скованост, която Йейл бе забелязал и преди, вдърви цялата й фигура.
— През цялото ли време бяхте вкъщи?
Тя не отговори.
— Вярно ли е, че към осем и половина сте излязла с малък пакет?
Тя отново не отговори.
— Един от хората ми ви е видял случайно, но после ви е изгубил. Къде прекарахте вечерта? Не сте се завърнала вкъщи почти до 23 часа.
— Излязох да се разходя — каза хладно Талия. — Ако ми дадете карта на Лондон, ще се постарая да ви покажа маршрута си.
— Може би, част от него е вече известен.
Тя присви очи.
— В такъв случай ще си спестя усилието да ви разказвам къде съм ходила.
— Вижте какво, мис Дръмънд — той се наведе през масата. — Сигурен съм, че по душа, не сте убийца. Тази грозна дума ви кара да потрепвате. Но има подозрителни подробности, които все още не съм споделил с Пар, около разходките ви миналата нощ.
— Да бъда под подозрение е нещо нормално за мен — отвърна Талия. — Щом като знаете толкова много, напълно излишно е да ви разказвам повече.
Йейл я погледна право в очите, но тя издържа погледа му, без да трепне. Тогава той сви рамене.
— Всъщност мисля, че няма значение къде сте била.
— Почти съм склонна да се съглася с вас — подигравателно каза Талия и влезе обратно в стаята, където беше пишещата й машина.
— Невероятна личност — помисли си Дерик Йейл.
