Обикновено жените не го интересуваха, но Талия Дръмънд не влизаше в общата класация. Но не хубостта й го привличаше: той съзнаваше, че е красива, така както съзнаваше, че вратата на офиса му е боядисана в кафяво или че цветът на „репу“-то е червен.
Йейл взе отново вестника и препрочете някои от критичните бележки по повод неефективната работа на полицията. Малко след това, както очакваше, в стаята оживено влезе Пар и се тръшна на един стол.
— Комисарят иска оставката ми — за голяма изненада на Йейл гласът му беше почти тържествуващ. — Това никак не ме тревожи. Още преди три години, когато брат ми ми остави парите си, мислех да се пенсионирам.
Йейл за първи път чуваше Пар да намеква за парите си.
— Какво смяташ да правиш? — попита го той.
Пар се усмихна и отвърна сухо.
— В държавните служби, когато ти поискат оставката, си длъжен да я подадеш. Но тя ще влезе в сила едва в края на другия месец. Ще изчакам да видя какво ще стане с теб, приятелю.
— С мен? — възкликна учудено Дерик. — А, имаш предвид предупреждението, че ще ме ликвидират на четвърти. Чакай да погледна календара, остават ми още два-три дни живот — той се засмя иронично. — Не мисля, че си заслужава да оставаш заради това. Но шегата настрана, защо изобщо трябва да си подаваш оставката? Как смяташ, ако отида при комисаря…
— Комисарят би те изслушал точно толкова, колкото и наниз бобени зърна, ако можеха да говорят. Между другото той не ми отнема случая до влизане в сила на оставката, за което трябва да съм ти благодарен.
— На мен?
Дебеличкият инспектор тихо се засмя.
— Казах му, че твоят живот е толкова скъп за страната ни, че е необходимо да остана на работа, докато мине фаталната дата.
В този момент влезе Талия Дръмънд с нова връзка писма.
— Добро утро, мис Дръмънд.
Инспекторът вдигна очи към момичето.
— Четох за вас в сутрешните вестници — каза хладно Талия. — Станали сте обществена личност, мистър Пар.
— Всичко е заради рекламата — отвърна добродушно Пар. — Измина доста време, откакто видях вашето име във вестниците, мис Дръмънд.
Това напомняне за появата й пред съда изглежда развесели много Талия.
— Ще наваксам бързо — каза тя. — Какви са последните новини за Червения кръг?
— Последните новини — започна бавно Пар — са, че цялата кореспонденция, изпращана до Червения кръг от Милдрид стрийт, ще бъде изпращана занапред от друго място.
Той видя как лицето й се промени. Всичко стана мигновено, но ефектът го задоволи напълно.
— Да не би да са се преместили в града? — попита Талия, съвземайки се бързо. — Не виждам защо да не го сторят. И без това правят почти каквото си искат. Не виждам, защо да не живеят в някоя хубава сграда с асансьори и светлинни реклами. Най-добре ще е да си сложат светлинни реклами, така че дори полицията да ги види.
— Сарказъм у една млада дама — каза строго Пар. — Това е не само недопустимо, но и обидно.
Йейл слушаше с доволна усмивка размяната на реплики. Имаше моменти, когато инспектор Пар го учудваше дори повече от Талия. Когато поискаше този дебелак можеше да прояви много изтънчена злоба.
— Къде бяхте снощи, мис Дръмънд? — попита Пар с втренчен в земята поглед.
— В леглото, сънувайки — отвърна Талия Дръмънд.
— В такъв случай, вероятно насън сте се разхождали около 21.30 часа зад къщата на Фройънт.
— А, това ли било? — възкликна Талия. — Сигурно сте открили нежните ми стъпчици в градината. Мистър Йейл вече ми подметна. Не, инспекторе, миналата нощ бях на разходка в парка. Самотата ме вдъхновява много.
Пар все още разглеждаше внимателно килима.
— Много добре, млада госпожице, но другия път, когато се разхождате в парка, стойте на разстояние от Джек Бирдмор, защото вчера сте го изплашили много.
Тук той удари право в целта. Лицето й почервеня, а нежните и вежди се свъсиха.
— Мистър Бирдмор не се плаши толкова лесно — каза Талия — освен…
Тя се обърна рязко и излезе от стаята. Когато Пар след кратък разговор с Йейл също излезе, момичето го пресрещна намръщено и гневно каза:
— Има моменти, инспекторе, в които наистина ви мразя.
— Учудвате ме — отвърна той.
Главното управление на полицията беше подложено на изпитание. Недостатъчното внимание, което вестниците отделяха на последната от поредицата трагедии, свързани с Червения кръг, въпросите на журналистите, които предстояха да бъдат обсъждани както в Парламента, така и на заседание зад затворените врати на Главното управление, отчуждението на всички онези, които обикновено работеха с Пар, бяха зловещи признаци, които той не подценяваше. Едва ли можеше да се намери вестник, който да не публикува пълния списък на насилията, извършени от Червения кръг, нито такъв, който да не подчертава досадния факт, че от самото начало със случая се занимаваше инспектор Пар.
Пар получи разрешение да продължи разследването във Франция. По време на това кратко отсъствие, неговите шефове му намериха заместник. Той имаше в полицията само един приятел и по странно стечение на обстоятелствата, това беше полковник Мортън, комисарят, който отговаряше за отдела му.
