— Сигурно ще откриеш доста ясни отпечатъци по кафеварката в кухнята — подсказа му Хари. — Говорих с колега от Виена. В момента е впрегнал всички сили, за да издири запазен отпечатък от 1944 година. Нали носиш скенер и компютър?
Вебер отвори куфарчето.
— Добре. Като приключиш със сканирането на отпечатъците оттук, свържи мобилния ми телефон към компютъра и ги изпрати на електронния адрес на Фриц, Виена. Той е в готовност да сравни нашите с неговите отпечатъци и веднага ще ни съобщи резултата. Това е в общи линии, сега имам да прегледам няколко страници в хола.
— Какво е…
— Неща на ПСС — изпревари го Хари. — Само за информация.
— Така ли? — Вебер прехапа устни и се взря изпитателно в Хари. Хари го гледаше в очите и чакаше.
— Знаеш ли какво мисля, Хуле? — попита накрая той. — Хубаво е, че в службата ни има хора, които все още се държат като професионалисти.
