Червеношийката полностью

Значи не всички са се справяли добре след войната, помисли си Хари. Халгрим Дале, постоянен адрес Осло, бе онова, което вестниците обожават да наричат „стар познайник на полицията“. Очите на Хари заиграха по списъка. Вагабонтство, пиянство, нарушаване покоя на съседите, дребни кражби, побой. Много, но нищо наистина сериозно. Това е най-впечатляващото: още е жив, помисли си Хари, установявайки, че Дале е бил в изтрезвителното през август. Намери телефонния указател на Осло, потърси номера на Дале и го набра. Докато чакаше отговор, пак потърси в Регистъра на населението на компютъра и намери другия Едвард Мускен, роден през 1942-а. И той живееше в градчето Драмен.

Хари записа ЕГН-то му и се прехвърли на Регистъра на осъдените лица.

— Избраният от вас номер не съществува. Това е съобщение от Теленур.76 Избраният от вас…

Хари не се изненада. Остави слушалката.

Младият Едвард Мускен имаше присъда. И то дълга, все още седеше на топло. За какво? За наркотици, предположи Хари и натисна ентър. Във всеки един момент една трета от затворниците имат присъда за наркотици. Ето. Точно така. Незаконна търговия с хашиш. Четири килограма. Четири години ефективно.

Хари се прозя и се протегна. Какъв е смисълът от усилията му или просто си намира работа тук, защото единственото друго място, където му се ходеше, е „Скрьодер“, а сега няма сили да пие кафе там? Ама че гаден ден. Обобщи: Гюдбран Юхансен не съществува, или поне не в Норвегия. Едвард Мускен живее в Драмен и има син, осъден за наркотици. А Халгрим Дале е алкохолик и едва ли е типът човек, разполагащ с половин милион крони.

Хари разтърка очи.

Дали да провери в телефонния указател на Фауке, да види дали има номер в Холменколен? Изпъшка.

Тя си има приятел. И пари. И притежава класа. Накратко: всичко, което ти нямаш.

Въведе ЕГН-то на Халгрим Дале в ЦПС. Ентър. Машината избръмча няколко пъти.

Дълъг списък. Едно и също. Бедният алкохолик.

И двамата са учили право. И тя харесва „Рага рокерш“.

Почакай малко. На последния процес Дале има код на „засегнат“. Да не би някой да го е пребил? Ентър.

Забрави за тази жена. Ето, вече успя. Дали да не се обади на Елен и да я попита ходили й се на кино и да предостави на нея избора на филм? Не, по-добре да се поразходи до „Сатс“. Да се поизпоти.

Екранът пред него светна:

Хари си пое дъх. Изненада се, но защо не се изненада повече? Кликна два пъти върху „детайли“. Нещо изкряска и избуча. Но за пръв път мозъчните му гънки се оказаха по-бързи от компютъра и когато снимката се появи, той вече бе успял да я свърже с името.

— Да, моля.

— Здрасти, Елен, аз съм.

— Кой е?

— Хари. И не се преструвай, че други мъже ти звънят и ти казват „аз съм“.

— Майната ти. Къде си? Каква е тази отвратителна музика?

— В „Сатс“ съм.

— Какво?

— Карам велоергометъра. Ще станат осем километра.

— Само за да съм сигурна, че не съм разбрала погрешно, Хари: седнал си на колело в „Сатс“ и същевременно говориш по мобилен телефон? — натърти тя на думите Сатс и мобилен телефон.

— Има ли нещо странно в това?

— Боже мой, Хари.

— Опитвам се да се свържа с теб цяла вечер. Помниш ли убийството на човек на име Халгрим Дале, което разследвахте с Том Валер през ноември?

— Естествено. КРИПОС почти веднага поеха случая. Има ли проблем?

— Не знам. Не е изключено да е свързано с фронтовака, когото издирвам. Какво ще ми разкажеш?

— Това е работа, Хари. Обади ми се утре в офиса.

— Само малко, Елен. Хайде де.

— Един от готвачите на „Пицарията на Херберт“ намерил Дале в прохода към задния двор. Лежал между контейнерите с прерязан гръклян. Групата на местопрестъплението не открила нищо. Лекарят, извършил аутопсията, изказа впрочем мнението, че разрезът на врата е много прецизен. Направо хирургическа работа, каза той.

— Кой според теб го е извършел?

— Нямам представа. Може да е бил някой от неонацистите, разбира се, но не ми се вярва.

— Защо не?

— Ако убиеш човек точно пред редовното ти място за срещи, си или безразсъдно смел, или просто глупав. Но всичко в това убийство изглеждаше толкова изрядно, така добре обмислено. Нямаше следи от борба, никакви улики, никакви свидетели. По всичко личи, че убиецът си е разбирал от работата.

— Мотив?

— Трудно е да се каже. Дале сигурно е имал дългове, но почти никакви пари, за които си струва да го изнудваш. Доколкото знаем, не се е занимавал с наркотици. Претърсихме апартамента му, не открихме нищо, само празни бутилки. По една или друга необяснима причина е водел със себе си онези пиянски булки.

— Пиянски булки?

— Да, от онези, дето се мъкнат с пияниците. Виждал си ги, разбираш какво имам предвид.

— Да де, но… пиянски булки.

— Винаги се хващаш за глупостите, Хари, и понякога ставаш много досаден, знаеш ли? Може би трябва да…

— Sorry77, Елен. Винаги имаш право и коренно ще се променя. Докъде стигна?