Астър поклати глава и рече:
— Добре. Ще използвам правото си на отхвърляне без възражения и ще я задраскам. Тогава ще поискам съдебен заседател номер дванайсет да бъде зачеркнат по същата причина.
— Отхвърля се.
— Баща му е умрял, блъснат от пиян шофьор, който е бил оправдан, господин съдия. Той е озлобен. Няма да е обективен.
— Отхвърля се. Следващият.
Астър замълча за секунда и двамата се втренчиха един в друг.
— Номер шестнайсет трябва да бъде задраскан за предубеденост.
— Отхвърля се.
— Шегувате се.
— Имам ли вид, че се шегувам?
— Той е надзирател в затвор. Такива хора искат да обесят всеки, обвинен и в най-дребното престъпление.
— Когато го попитахте, той каза, че ще е обективен.
— Естествено, че така ще каже. Какво друго да каже? Не, аз съм емоционален чекиджия и не мога да се контролирам.
— Предложението ви се отхвърля. Следващият.
— Това са пълни глупости! — повиши тон Астър.
Ричи сложи ръка на рамото му и каза:
— Дилън…
— Какво правиш, по дяволите, Харви? — извика той. — Пак ли си пиян?
— Хей! Да не си посмял да ми крещиш! Няма да търпя това! — изрева Уестън. — Това е моята съдебна зала и мога да правя каквото преценя за необходимо, за да…
— Сега ти крещиш — прекъсна го Астър.
— Аз съм съдия, по дяволите! Причината да ставаме съдии е, за да крещим на хората. А сега, постарай се тонът ти да не е такъв през следващите пет дни, иначе ще имаш сериозни неприятности.
— Всичко е наред, господин съдия — намеси се Ричи. — Нека продължим нататък.
Ярдли предложи да бъдат задраскани двама души и съдията отказа, но тя не възрази. Уестън изглеждаше в особено лошо настроение. Вероятно искаше да приключи колкото може по-бързо този процес. Може би си мислеше, че избира такива съдебни заседатели, които ще постигнат решение бързо, вместо да се бавят дни наред в размисъл.
Късно следобед, след спорове и компромиси, те избраха дванайсет съдебни заседатели и двама заместници. Уестън обяви, че са приключили за деня и на сутринта ще започнат с встъпителните пледоарии.
Ярдли не можа да хапне нищо на закуска. Седеше в едно кафене срещу съдебната палата и препрочиташе докладите на детектив Гарет. Той щеше да е първият свидетел след встъпителните пледоарии. Тя получи съобщение от Тара —
Тя отиде в съда рано и седна на масата на обвинението. Съдебният пристав постави големия портрет на Кати Фар, който Ярдли беше поискала да сложат на триножник близо до съдебните заседатели. Кати с Хармъни и Тъкър в аквапарк. Това беше единствената снимка, която можа да намери, на която и тримата бяха усмихнати.
Съдебните заседатели, прокурорът и адвокатите се настаниха и в залата влезе съдия Уестън. Той се прокашля и обясни на съдебните заседатели, че всичко, което кажат обвинението и защитата по време на процеса, не е доказателство, а само техните мнения, и че могат да придадат на свидетелските показания каквато тежест сметнат за уместна.
— Госпожо Ярдли, имате думата.
Ярдли стана. Умората я обземаше на талази и тя се чувстваше мудна, но се надяваше адреналинът от процеса да я зареди с енергия.
Ярдли погледна Закари и се приближи до съдебните заседатели, като внимаваше да не застане нито твърде близо, нито твърде далеч от тях.
