— Спомням си, че преди да стана прокурор, една вечер по новините излъчиха репортаж за мъж, обрал магазин за хранителни стоки. Двама свидетели бяха го видели да завира пистолет в лицето на касиера, да отмъква парите от касата и да бяга от магазина. Имаше и видеозапис на престъплението. Говорителят каза, че е насрочен процес, и помня, че си помислих:
Ярдли махна портрета на Кати Фар и го замени с първата от картините на Сарпонг. След това обърна бяла дъска, на която бяха наредени снимки от местопрестъплението с Кати Фар.
— Това е картина, нарисувана през 1964 година от художник на име Сарпонг. Виждате, че картината и сцената на смъртта на Кати Фар са идентични. Тялото на Кати Фар е положено така, че да имитира картината. Кати е била отвлечена от работа, докато е пушела цигара през почивката. Инжектиран ѝ е рицин и е била завързана за маса. Челото ѝ е било разрязано, за да потече кръвта по лицето ѝ. После е била увита с бинтове и облечена с черна туника като тази на картината. След това е била сложена на стол, а тялото ѝ — залепено със силно индустриално лепило, за да изглежда като жива. Раменете, бедрата и гърбът ѝ са били залепени за стола и тя е умряла там. Сама и уплашена, и в пълен мрак. Месец по-късно един съсед съобщил, че става нещо подозрително в друга дървена къща на Кримзън Лейк Роуд. Шерифската служба на окръг Кларк и един федерален агент веднага отишли на мястото. — Ярдли направи пауза. — Онова, което открили, ги шокирало. Приятелката на господин Закари, Анджела Ривър, била положена на маса. — Тя се приближи до триножника, свали картината на Сарпонг и я замени с втората творба от серията и до нея сложи увеличена рисунка на Ривър, както я беше намерил Болдуин. — Втората картина, отново осъществена на живо с действително човешко същество, Анджела Ривър. Този път обаче господин Закари допуснал грешка. Анджела оцеля. Тя едва не умря от инжектирания в нея рицин. Господин Закари изчислил погрешно дозата и Анджела успя да се пребори. Беше издадена съдебна заповед за претърсване на имота на господин Закари. Полицаите и агентите намериха ето това.
Ярдли взе няколко прозрачни плика от масата на обвинението и описа всяко едно веществено доказателство, обясни значението му и ги даде на съдебните заседатели да ги разгледат отблизо. Каза, че Закари няма алиби и как е имал идеалната възможност да извърши двете престъпления. Няколко пъти го погледна и видя, че той е втренчил в нея изпълнени със злоба очи.
След като един час обсъжда доказателствата, Ярдли се приближи до съдебните заседатели и погледна всеки един в очите.