— Трябва да разберем колкото е възможно повече за Уо Лап Лин — каза Уилър, докато чакаха асансьора.
— Не тук, приятел. В тази купчина от тухли има повече шпиони, отколкото в турското посолство. Нека да изчакаме, докато се срещнем с Джони. При това няма да повтаряме историята два пъти.
Асансьорът дойде. Беше стар и очукан „Отис“ за осем човека, произведен в Америка. Тресеше се и дрънчеше, но ги стовари на първия етаж. Тримата се качиха в необозначената кола на Джулиан, английски „Форд“ с две врати. Той извади пистолета и кобура си от жабката и ги сложи на колана си.
— Новото въоръжение на Народната милиция… Руски боклук. По-рано имах страхотна деветмилиметрова берета. Новият китайски старши офицер раздаде на всички тези железа за еднократна употреба. Проклети 7.65-милиметрови автоматични пистолети. Трещят като китайска шевна машина. Изхвърлят гилзата назад, обратно към теб. Могат да ти извадят окото, ако не внимаваш.
Джулиан включи на скорост и фордът потегли.
Изминаха мълчаливо краткото разстояние до музея в Уан Чи и спряха пред малка жилищна сграда, оградена от парк. На паркинга имаше още една кола. Джулиан слезе, кимна към нея и рече:
— На Джони е. Трябва да знаете нещо за Джони Куонг — добави, като заключи вратите и погледна към спътниците си. — Преди няколко години той работеше в Независимата комисия за борба с корупцията. Опитваха се да прочистят полицейското управление от служители, членове на триадата. Джони си бе създал добри връзки и беше по дирите на най-могъщия Шан Чу, върховния водач на триадата „14К“. Онзи престъпник научи, че Джони го разследва и запали жилищния му блок. Цялата сграда изгоря. Горкият Джони пострада лошо. Когато го закараха изпаднал в безсъзнание в спешното отделение, той беше обгорял като въглен и никой не го позна, затова полицейската застраховка не му плати нищо. Никой не желаеше да даде пари за присаждане на кожа на някакъв непознат китаец. Преместиха го в благотворителното болнично отделение. Той беше в кома почти две седмици. След като сравнихме зъбите, най-после успях да го измъкна оттам. Платих за самостоятелна стая в частна клиника, но дотогава бе станало твърде късно за присаждане на кожа, затова горкият изглежда така, сякаш са го влачили през жив плет.
— Няма да зяпаме, ако имаш предвид това — каза Таниша.
Те тръгнаха по пътеката към музея.
— Под белезите бие сърцето на страхотно ченге — продължи Джулиан. — Той е героят на отдела. Награден е с Кръста на крал Джордж и с Ордена на Британската империя за изключителна смелост. Назначиха го в специалната група за разследвания на тежки престъпления. Само най-добрите отиват там. Но Джони още се занимава с уличните банди в Чан Чоу. Това е всичко.
Тримата минаха покрай парка, изкачиха стръмните стъпала и влязоха в сградата без прозорци.
Музеят на полицията наистина беше безлюден, а стените — отрупани със стари снимки. На дървения под имаше стъклени витрини с експонати. Намериха Джони Куонг в стаята с наркотиците. Беше се навел над една от витрините и разглеждаше старинна лула за опиум с красива дърворезба, безценно произведение на изкуството. Чертите на лицето му бяха напълно заличени от изгарянето. Носът липсваше, а устните бяха набръчкани, жълти и тънки като черти. Остатъците от ушите му стърчаха от двете страни на плешивата му глава. Той им се усмихна и вдигна осакатената си ръка, на която бяха останали само два пръста. Другите бяха принесени в жертва на огъня. Джулиан ги запозна и Уилър и Таниша се ръкуваха с него.
— Аз съм Джони — каза той със същия културен английски акцент, който беше характерен за образованите хора в колонията. — Това място винаги ме е изумявало. Тази лула е отнела живота на безброй хора, а е толкова красива. Погледнете надписа: „Чистият въздух освежава ума, а вечерният вятър доставя наслада на обонянието“. Много ми харесва. Съблазнителните неща в живота винаги са красиви — змиите, белите тигри и дори някои жени. Мъката на полицая.
— Благодаря, че ни помагате — рече Уилър.
Джони се приближи до прага и погледна дали някой не се опитва да влезе в музея.
— Джулиан ми каза, че се интересувате от Уо Лап Лин — усмихна се той.
— Да — отвърна Таниша. — Мислим, че може би е замесен в убийството на брата на господин Касиди и на секретарката му Анджи Уонг.
Джони стоеше пред тях с неразгадаемо изражение. Накрая кимна и рече:
— Уили Уо Лап Лин е коварен. Не е лесна плячка. Какво ще кажеш, Джулиан?
Детективът кимна.
— С Джони се опитахме да го настъпим по опашката, но получихме жесток ритник. Загубихме две ченгета.
— Сигурно имате дебело досие за него — предположи Уилър.
— Уили е роден в Цзюлун, в Града на стените — каза Джони. — Като малък е бил просяк и е изпълнявал поръчки на най-голямата криминална организация в света. В Града на стените няма закони. Това се дължи на неясното и зле оформено споразумение между Британия и Китай, според което собствеността на града е спорна.
