Пит бързо се пресегна и отметна мушамата с лявата си ръка, докато с дясната, непоклатима като на статуя, се целеше с колта.
Една фигура, увита с дебела шуба, лежеше свита на пода на товарното помещение, с леко притворени клепки в състояние на несвяст в резултат на видимо ужасна, кървяща и възморава рана високо на челото.
Стърджис стоеше като закован в сумрака и не помръдваше от изумление, широко отворените му очи само примигваха бързо, все още непривикнали на слабата светлина. Най-накрая той потри леко брадичка с върха на пръстите си и заклати глава в недоумение.
— Велики боже! — промълви той със страхопочитание. — Знаеш ли коя е?
— Да — отвърна Пит безизразно. — Името й е Сийграм. Дана Сийграм.
Със страхотна бързина небето над „Михаил Курков“ стана катраненочерно… Огромни тъмни облаци се влачеха тежко и закриваха звездите, а вятърът отново се върна и се усили до стенещ вихър със скорост шейсет километра в час, който разкъсваше гребените на вълните и отнасяше пяната във вид на прави ивици в североизточна посока.
В просторната кормилна рубка на съветския кораб беше топло и приятно. Превлов стоеше до Пароткин, който наблюдаваше трепкащото изображение на „Титаник“ на локатора.
— Когато поех командването на този кораб — каза Пароткин с тон, сякаш проучваше ученик, — останах с впечатлението, че ще получавам заповеди за провеждане на научноизследователски и наблюдателни програми. Дума не бе казана за провеждането на чисто военна операция.
Превлов вдигна ръка в знак на възражение.
— Моля, капитане, забравяте, че думите „военна“ и „операция“ не бива да се споменават. Тази малка авантюра, към която сме на път да се впуснем, е съвършено законна гражданска дейност, известна в западните страни като смяна на управлението.
— Безочливо пиратство — това е по-близо до истината — отбеляза Пароткин. — А как наричате онези десет морски пехотинци, с които вие тъй любезно увеличихте екипажа ми, преди да напуснем пристанището? Акционери?
— Пак ви напомням, не „морски пехотинци“, а по-скоро моряци от гражданския флот.
— Ясно — отвърна сухо Пароткин. — И всеки от тях въоръжен до зъби.
— Доколкото знам, няма международен закон, който да лишава екипажа на кораба от правото да притежава оръжие.
— Ако такъв съществуваше, вие без съмнение, щяхте да откриете клауза, за да го заобиколите.
— Хайде, хайде, драги мой капитан Пароткин. — Превлов сърдечно го потупа по гърба. — Когато тази вечер бъде оползотворена докрай, ние и двамата ще бъдем герои на Съветския съюз.
— Или мъртви — вметна безизразно Пароткин.
— Потиснете страховете си. Планът е безпогрешен, а и с бурята, която ще разбие спасителната флотилия, става още по-безупречен.
— А защо пренебрегвате „Джюно“? Капитанът му съвсем няма да стои безучастно отстрани, докато ние се приближим до „Титаник“, качим се на борда му и почнем да разбиваме със сърп и чук капитанския му мостик.
Превлов вдигна ръка и погледна часовника си.
— Точно след два часа и двайсет минути една от нашите подводници за ядрени удари ще се появи на повърхността на сто и шейсет километра северно и ще започне да подава сигнали за бедствие под псевдонима „Лагуна Стар“ — товарен кораб с доста съмнителна националност.
— И смятате, че „Джюно“ ще се хване на въдицата и ще хукне да го спасява?
— Американците никога не пренебрегват зов за помощ — уверено заяви Превлов. — Те са известни с комплекса си за добрия самарянин. Да, „Джюно“ ще откликне на сигнала. Трябва да откликне, защото освен влекачите, които не могат да изоставят „Титаник“, той е единственият кораб в радиус от петстотин километра.
— Да, но ако после нашата подводница се потопи отново, на локаторния екран на „Джюно“ няма да се появи нищо.
— Естествено. Офицерите й ще решат, че „Лагуна Стар“ е потънал и ще удвоят усилията си, за да пристигнат навреме дотолкова, че поне да спасят несъществуващ екипаж.
— Прекланям се пред въображението ви — усмихна се Пароткин. — И все пак ще си имате проблеми например с двата влекача на Военноморските сили на Съединените щати, с качването на борда на „Титаник“ по време на най-силния ураган от години насам, с обезвреждането на американския спасителен екипаж и накрая, с тегленето на корабокруширалия лайнер обратно към Русия, без да предизвикате международна шумотевица.
