„Трой“, корабът на Нейно Величество. Час 02:20, 10 август 1988.
Координати: Ширина 41°46’Север. Дължина 50°14’Запад.
Точно в същия час на утрото, в което параходът на „Бяла звезда“, „Титаник“, беше намерен и съгласно последното му желание да прекара вечността със своите колеги моряци, капитан първи ранг сър Джон Л. Бигалоу, Кавалер на Британската империя, RD, офицер от кралските военноморски войски (в запас), беше предаден на дълбините.
Докато се подписваше, ръката на капитана трепереше. Той приключваше последната глава на една трагична драма, потресла света… свят, какъвто никога повече нямаше да съществува.
Почти в същия момент от другата страна на земята, някъде в огромната, далечна пустош на Тихия океан една голяма подводница с форма на пура се промъкваше безшумно дълбоко под ленивите вълни.
Уплашени от приближаващото се чудовище, рибите се стрелкаха в дълбочините, а в гладкия черен кожух мъжете подготвяха изстрелването на четири балистични ракети по разпръснати цели, отдалечени на шест хиляди мили на изток.
Точно в 15:00 часа първата от големите ракети запали двигателя си и предизвиквайки вулкан от бели водни пръски се издигна с оглушителен рев в синьото небе над океана, след трийсет секунди тя беше последвана от втората, после от третата и накрая от четвъртата ракета. После, оставяйки дълги ярки стълбове от оранжев пламък, квартетът за потенциално масово унищожение се изви в безкрая и се изгуби.
Трийсет и две минути по-късно, докато се връщаха по по-ниска траектория, ракетите изведнъж избухнаха една след друга и превръщайки се в гигантски кълба от пламък, се разпаднаха на около деветдесет мили от съответните им цели. Това беше първият случай в цялата история на американското ракетостроене, когато обслужващите техници и инженери и военните офицери, които държаха юздите на програмите за национална отбрана, приветстваха ненадейния и привидно унищожителния край на съвършено изстрелване.
Още при първия си опит Сицилианският проект бе доказал изключителния си успех.
