— Затова предлагам да потърсим следи, докато са пресни. Например да проверим роднините на Адамс. Имам списък с имена и адреси. Ако бяга, може би е помолил за помощ някой от тях.
— Може да си имаш големи неприятности за това, Кони.
Той сви рамене.
— Не ми е за пръв път. Освен това нямаме ръководителка на групата. Не знам дали си чула, но поради глупост я отстраниха от работа.
Двамата се спогледаха с усмивки.
— И тъй — продължи Кони, — като втори по ранг в групата, имам пълното право да разследвам случая, който ми беше поверен. Имам нареждане да търся Фейт Локхарт и точно това ще направя. Те просто няма да знаят, че го върша заедно с теб. Разговарях с момчетата от „Тежки престъпления“. Знаят какво съм замислил, тъй че няма да се сблъскаме с друга група, проверяваща роднините на Адамс.
— Трябва да кажа на Розмари, че довечера може да не се прибера.
— Отивай тогава. — Кони погледна часовника си. — Сидни сигурно още е на училище. А малкият?
— Спи.
— Прошепни му на ухо, че мама отива да срита няколко задника.
Когато се върна, Рейнолдс тръгна право към гардероба и извади палтото си. После се отправи към кабинета, но изведнъж спря.
— Какво има? — попита Кони.
Тя го погледа смутено.
— Исках да си взема пистолета. Навиците трудно се превъзмогват.
— Не бой се. Скоро ще си го върнеш. Само ми обещай нещо. Когато отидеш да си прибереш значката и пистолета, вземи ме със себе си. Искам да видя физиономиите им.
Тя отвори вратата.
— Дадено.
Бюканън проведе още няколко разговора от подземния гараж, за да подготви плана си. После отиде в адвокатската фирма и отдели време на важни дела, които изведнъж бяха престанали да го интересуват. Докато пътуваше обратно към къщи, мозъкът му трескаво обмисляше предстоящите действия срещу Робърт Торнхил. Все още оставаше една част от неговия живот, над която човекът от ЦРУ никога нямаше да има власт — умът на Бюканън. Това бе невероятна утеха. Бюканън бавно си възвръщаше самочувствието. Може би имаше начин да разиграе противника.
Той отключи вратата на дома си и влезе. Остави куфарчето на един стол и мина в тъмната библиотека. Включи лампата, за да погледа любимата си картина, да събере сили за предстоящото изпитание. Когато библиотеката се обля в светлина, Бюканън смаяно се вторачи в празната рамка. Залитна нататък, протегна ръце и докосна стената зад рамката. Беше ограбен, макар че имаше превъзходна охранителна система и тя продължаваше да работи.
Той се втурна към телефона да повика полицията. Но точно когато посягаше, апаратът иззвъня. Бюканън вдигна слушалката.
— Колата ще ви чака след две минути, сър. В службата ли отивате?
В първия момент съзнанието на Бюканън не успя да реагира.
— В службата ли, сър?
— Да — изрече той най-сетне.
Остави слушалката и се загледа в празното място върху стената. Първо Фейт, а сега и картината. Все по вина на Торнхил.
Той се качи горе, изми си лицето и се преоблече, подбирайки внимателно всяка дреха. В стаята му имаше вградена уредба с телевизор, стерео, видеокасетофон и видеодиск. Самата конструкция я застраховаше срещу кражба, тъй като отделните части можеха да се извадят единствено след разглобяване на множество дървени елементи, което би отнело твърде много време. Бюканън не гледаше филми и телевизия. А когато му се слушаше музика, пускаше някоя плоча на стария си грамофон.
Като пъхна ръка в отвора на видеото, Бюканън извади паспорт, кредитна карта и шофьорска книжка на чуждо име заедно с тънка пачка стодоларови банкноти и прибра всичко във вътрешния джоб на сакото си. След това пак слезе долу, погледна навън и видя, че колата го чака. Нищо, нека чака още няколко минути.
Когато минутите минаха, Бюканън взе куфарчето си и излезе. Качи се и колата потегли.
— Здравей, Боб — каза Бюканън колкото се може по-спокойно.
Торнхил се озърна към куфарчето.
Бюканън кимна към затъмненото стъкло.
— Отивам в службата. Хората от ФБР очакват да ме видят с куфарче. Освен ако предполагаш, че все още не подслушват телефона ми.
Торнхил кимна.
— В теб има заложби на добър агент, Дани.
— Къде е картината?
— На много сигурно място и това е доста повече, отколкото заслужаваш при дадените обстоятелства.
— Какво по-точно имаш предвид?
— По-точно имам предвид Лий Адамс, частен детектив. Нает от теб да следи Фейт Локхарт.
Бюканън се престори на стреснат. Като младеж бе мечтал да стане артист. Ако не в киното, то поне в театъра. Сегашната му професия бе почти същата.
— Когато го направих, не знаех, че е отишла във ФБР. Само се тревожех за нейната сигурност.
— И защо?
— Мисля, че знаеш отговора.
Торнхил го изгледа обидено.
— За какво ми е да причинявам зло на Фейт Локхарт? Та аз дори не я познавам.
— Необходимо ли е да познаваш някого, за да го унищожиш?
— Голяма грешка направи, Дани — изрече подигравателно Торнхил. — Картината вероятно ще ти бъде върната. Но засега свиквай да живееш без нея.
— Как успя да проникнеш в дома ми, Торнхил? Имам охранителна система.
Торнхил едва не избухна в смях.
